Недьо Горинов

В „Рапсодии на българския гуслар” от Антон Ашкерц, покрай другите мотиви из Априлското въстание, срещаме мотив, почерпан от голямата манифестация, която ратниците в Панагюрище са направили по Гергьовден, след като обявили въстанието на 20 април 1876 г.

Рапсодията „Panadzurska slavnost” предава в хубави поетични образи опиянението на народа от идеята за свободата.

След многолюдния поток на юнаци „напети, в дрехи войнишки”, които минават тържествено през очистения вече от неприятеля град, Ашкерц спира вниманието си върху няколко лица, които изпъкват ярко в манифестацията, именно: поп Недялко, поп Груйо, Райна Георгиева и Бенковски.

Рапсодията започва с началото на въстанието: камбаните бият тържествено, чуват се изстрели, из улиците се струпва народ, минават левенти на коне, шум, вик, радост и песни юнашки. По лицата на всички греят лъчите на свободата. Това не са вече роби, а български въстаници.

В тържествения им вървеж из улиците на града Панагюрище се виждат водителите на въстаниците. Те са на коне и заемат първите редици на манифестацията. Поп Недялко от с. Поибрене, поп Груйо Тренчев от с. Баня, поп Георги Футеков, поп Иван Горинов и др. от Панагюрище вървят смело като рицари-кръстоносци. До тях вървят много юнаци заедно с Райна Георгиева, която носи знамето на революцията.

Между въстаниците лично място заема Бенковски. Той е облечен в блестяща униформа, въоръжен е най-добре и язди буен кон. Населението следи с напрегнато внимание всяка стъпка на юнашката конница, която минава тържествено през града и се спира вън от града, където бунтовниците под развяното знаме на свободата пеят бойни песни. Народът се радва заедно с юнаците. Камбаните звънят. Средна гора пее хайдушката песен на Балкана.

Мотивът на това стихотворение е взет от историческата действителност и от поемата „На прощаване” от Хр. Ботев. Оная картина, която Ботев рисува, когато мислено си представлява, че като победител ще слезе от Балкана и ще влезе в селото „под байрак с лични юнаци, напети, в дрехи войнишки, с игленки пушки на рамо” - Ашкерц я въплотява в своята творба.

в. „Литературен глас”, г. 9, 5.05.1937 г.