ПОЛЕТ
превод: Стилиян Чилингиров
През ефира безконечен
плавах вихрено в простора
край слънцата необятни, -
вечна светлина и пламък, -
край звездите безучастни
устремили се към мене,
по пътеката предвечна
на простора безграничен…
Плавах аз далече леко
през таинствения сутрин,
всеки миг створил пред луча
нови светила пламтящи;
нявга бляскаха искрици
из неведомите бездни
и изчезваха подобно
нежен блясък от ракета…
И по своя път прекрасен
гледах аз и се учудвах
на милярдите твореня
и до днес нам непознати.
Аз стоя един, самотен
сред пустинната поляна
на незнайните предели…
Що за чудо нощ настана
в тишината величава!
Нито звук един сред нея…
По лазурний свод небесен
тихичко блестят планети
и безчетни, и без име…
И към мен кат доближава,
някой шепне ми потайно:
„Взри се хубаво пред себе
на звездата, що трепери
в белоснежното сияне -
то е земната обител,
де по старому се трудят
люде ден и нощ безспирно.
Виждаш ли с око спокойно
техните усиля, скърби,
техните тъги, надежди,
техните борби и грешки?
Видиш ли с око спокойно
любовта на человека
и лукавата му завист
и неправедност и злоба?
Клети робове, тирани
и светии непорочни
виждаш ли сред грешни твари?
Гледах изумен вторачен.
През вихровний стрем в простора
видех аз светлива точка;
тя една над мен сияе,
бледно бляскаща в мъглата.
——————————
сп. „Славянски глас”, г. 11, кн. 5-6, 1914 г.
