Антон Ашкерц

превод: Стилиян Чилингиров

Шуми зелений Вит, шуми…
От турци диви в нощ гърми
планински тетевенски път…
Кого ли с себе си влекат?

„Напред, овчарьо, ни води!
Нас при Бенковски заведи!”
- Защо ви е потребен - знам,
ала не ще го аз предам!

„Напред, додето слънчев зрак
не е разгонил нощний мрак
В Балкана днес го сам укри -
следите му за нас затри!
Води ни в дивия усой,
където се укрива той!

На вси бунтовници глава,
той за гяурските права
подигна бунт, въстана пръв
и потоци проля от кръв!”

Шуми, лудее бистрий Вит,
над него камен мост извит.

„Води при него скоро нас -
кемер награда теб тогаз.
Не щеш ли - остър ятаган -
и страшна смърт сред тоз Балкан!”

- Овчар съм, нямам аз имот,
но скъп е братовий живот.
И за пари не ще аз вам
юнака наши да предам!
Къде се крий и нощ и ден,
таз тайна ще отиде с мен!” -

И скочи той от моста в миг.
И нито звук, и нито вик…
Потъна… Дъното мълчи…
Над него лудо Вит бучи…

——————————

сп. „Славянски глас”, г. 7, кн. 5, 1909 г.