Димитър Аджеларов

В нашия град (Брацигово - бел. ред.) има една улица, която се нарича „Антон Ашкерц“. Някои не знаят, че става въпрос за автора на стихотворението „Брациговските топове”, посветено на брациговските въстаници.

Животът на Ашкерц, авторът на „Рапсодии на българския гуслар” е криволичещ като морски бряг. Роден в гр. Глабок (Щирия) през 1856 г. в бедно селско семейство, бъдещият поет учи богословие в гр. Марибор…

Обаче будната съвест на славянина като вижда антихуманността на католическата догматика, изгорила на клада хиляди инакомислещи като Саванарола, Ян Хус и много други, захвърля свещеническото расо и става поет - гражданин на своето време. С поетичното си творчество се утвърждава като най-големия поет на реализма в словенската литература.

Първите си работи Ашкерц печати с псевдонима Горазд. Не бива да забравяме, че Горазд е единият от светите Седмочисленици, които донесоха азбуката в България през IX век.

Той е лирик и епик, като пише редица епически песни, балади, романси, поеми. Първата му книга е озаглавена „Балади и романси”, следват я „Лирически и епически стихотворения”… Той разработва социални и политически мотиви, както и такива от трагичната селска съдба, борбата с експлоататорите и потисниците.

Из между славянофилските творби на Ашкерц са и тези, които той посвещава на българския народ - т.н. „Рапсодии на българския гуслар”, които са издадени през 1904 г. в гр. Любляна.

Те представляват една малка епопея на нашите освободителни борби. В цикъла са поместени поемките „Васил Левски”, „Събранието на Оборище”, „Брациговските топове”, „Христо Ботев на Радецки” и др., като всички започват с мото от Хр. Ботев - „Плачи! Там близо край град София…”, „Звезди обсипят свода небесен”…, „Не плачи, майко, не тъжи…” и т.н., с което поетът се докосва до поетичната струна на великия Ботев…

Априлското въстание е представено с величествените си жертви и борческия неукротим дух на нашия народ. Поетът с възмущение възкликва „Стонът на робовете не достига до боговете!”

Творчеството на големия словенски поет носи духа на непримиримост към робството и тиранията. В него е втъкано голямото чувство за справедливост и омраза към всякаква неправда.

В поетичното си творчество той се отзовава на борбата за свобода в целия свят, за което говори дори творбата му „Умиращият бур”, посветено на борците в Бурската колониална война, както и „Руско село”, „Братът словак” и много други.

Антон Ашкерц е бил съпричастен и към нашата съдба като народ, което не сме забравили…