Йован Дучич

Йован Дучич (5.02. (17.02.) 1871 - 7.04. 1943 г.), сръбски поет-символист, белетрист и дипломат, е роден в град Требинье в Херцеговина. Сред далечните му предци е известният сподвижник на Петър І - Сава Владиславич Рагузински (в края на живота си Дучич ще напише за него книгата „За един сърбин-дипломат при двора на Петър Велики и Екатерина. Граф Сава Владиславич Рагузински», която излиза в Питсбърг през 1942 г.). Бащата на поета загива в херцеговинското национално-освободително въстание през 1875 г. Дучич завършва начално училище в родния си град, гимназия в Мостар, педагогическо училище в Сомбор, учителства в няколко града, връща се в Мостар и създава сп. „Зора”. После завършва право в университета в Женева, пребивава и в Париж. Есето му „Паметник на Войслав” (1902). е своеобразен „манифест” на първото поколение сръбски модернисти. От 1907 г. е дипломат. Изпълнява дипломатическа служба в Румъния, Турция, България, Гърция, Египет, Испания и Португалия. Знае няколко чужди езика. Пише поезия (сонети, катрени), проза, есета и изследвания за писатели. Автор на философска, пейзажна лирика и др. Публикува първата си книга с поезия в Мостар през 1901 г. докато все още е студент по право в Женева, а втората - в Белград, 1912. За поезията му (сборниците „Стихове”, 1901, 1908, 1911, „Стихотворения в проза. Сини легенди”, 1908) са характерни индивидуалистичните настроения. В 1900-те г. е смятан за най- авторитетният сътрудник на сп. „Србски книжевни гласник”. Печата почти 50 г. - първата му книга „Стихове” излиза през 1901 г. , последната, „Лирика” - през 1943 г., в Питсбърг, Пенсилвания, САЩ. Пише много есета за писатели-съвременници, пътеписи („Градове и химери”, 1940), книга с афоризми („Съкровищата на цар Радован”, 1932). В годините на Балканските войни, а после през Първата световна война създава национално-патриотична лирика (циклите „Моето отечество”, „Царски сонети”, 1914-1917). С патетиката на стила си и тържествените декламационни интонации възвеличава Сърбия („Ave Serbia!”, „Химн на победителите”). В изгнание в САЩ от 1941 г. след германското нашествие и окупацията на Югославия. Поддържа политиката на емигрантското кралско правителство. Ръководи организация в Илинойс, която представлява сръбската диаспора в САЩ. През двете години до смъртта си написва много стихове, протестира срещу масовото убийство на сърби от пронацисткия режим. Умира в град Гери, окръг Лейк, Индиана, САЩ на 72 г. Погребан в храма на хълма Църквина в Нова Грачаница в родния си град.


Публикации:


Поезия:

ИЗ „АДРИАТИЧЕСКИ СОНЕТИ” (1908)/ превод: Иван Коларов/ брой 42 юли 2012

ПОЗНАНСТВО/ превод от сръбски: Милко Ралчев/ брой 106 май 2018

МОЯТА ПЕСЕН/ превод: Христо Цанков-Дерижан/ брой 109 септември 2018


Проза:

МАЛКАТА ПРИНЦЕСА/ превод: Милко Ралчев/ брой 91 януари 2017

СЪРЦА/ превод: Г. Пановски/ брой 100 ноември 2017