СЪРЦА
превод: Г. Пановски
Това се случи през една нощ, която беше може би най-черна от всички нощи. Духаше слаб вятър, който сякаш носеше със себе си някакъв мрачен дим и засипваше всичко с черна пепел.
В своето гнездо, направено от коноп и сухи клони, лежеше върху яйцата си един стар, двестагодишен гарван и спеше зимен сън. Старата му кръв загряваше яйцата под него, в които бавно се зачеваха три черни живота.
Двестагодишният гарван през цялата нощ сънуваше неясен сън за нещо, което е било преди два века. Сънуваше за своя първи полет, от гнездото си към небето и слънцето. Сънуваше за първото животно, което беше нападнал край някакъв път, сред летния зной.
Той го нападна с възклицание, с непозната радост и веднага заби в него своя клюн, здрав като челик. Той със жадност отваряше по тялото му рана след рана - широки, пресни и хубави. Той възкликна като дете, радостно размахвайки крилата като първа пеперуда - когато заби острия си клюн в хладното и вцепенено сърце на животното…
Това беше преди двеста години.
Старият гарван, който сега бе заспал в гнездото си, усети как в него се събуди бесен инстинкт и как му придойде кръв като вятър и като огън. Това се пренесе в яйцата под него и в тях затрептяха трите заченати живота…
Три малки, нови сърца забиха силно и непреодолимо в мрака. Те забиха весело, като три нови часовници.
——————————
в. „Барабанче”, бр. 38, 1938-1939 г.
