Фридрих Шилер

Йохан Кристоф Фридрих фон Шилер (Johann Christoph Friedrich von Schiller), немски поет, философ, историк, драматург, класик на немската литература, е роден на 10.11. 1759 г. в град Марбах на река Некар, херцогство Вюртемберг, в семейството на полковия фелдшер Йохан Каспар Шилер (1723-1796) и Елизабет Доротея (по баща Кодвайс) - дъщеря на провинциален пекар. Учи във военната академия на херцог Карл Ойген (1728-1793) в Щутгарт (1773-1780) и работи като полкови лекар (1780). Бяга (1783) от Щутгарт, драматург е в Манхайм, живее в Лайпциг и Дрезден, пристига във Ваймар (1787), става извънреден професор по история и философия в Йена (1789). От 1799 г. се установява във Ваймар, с финансовата помощ на меценати издава няколко литературни списания. Създава с Гьоте театъра във Ваймар. Пише лирика, балади, драмите „Разбойници” (1781), „Заговорът на Фиеско в Генуа” (1783), „Коварство и любов” (1784), „Дон Карлос” (1787), трилогията „Валенщайн” (1799), „Мария Стюарт” (1800), „Орлеанската дева” (1801), „Месинската невеста” (1803), „Вилхелм Тел” (1804) и незавършената „Димитрий” (1805) по тема от руската история. Оставя и трудове по етика и естетика, исторически изследвания - „История на откъсването на обединените Нидерландии от испанското владичество” (1788) и „История на Тридесетгодишната война” (1791-1793), медицински трудове. Умира на 45 г. от туберкулоза на 9. 05. 1805 г. във Ваймар. Погребан в църквата „Св. Яков” във Ваймар. Когато през 1826 г. решили да го препогребат, било невъзможно да го идентифицират. Одата му „На радостта” (1785) във финалната част на Деветата симфония на Бетховен (1824) става официален химн на Европейския съюз. По „Дон Карлос” Верди създава едноименната си опера (1867).


Публикации:


Поезия:

СВЕТОВНИТЕ МЪДРЕЦИ/ превод: Димитър Дублев/ брой 40 май 2012

РИЦАР ТОГЕНБУРГ/ превод: Димитър Стоевски/ брой 41 юни 2012

МЕТАФИЗИКЪТ/ превод: Александър Миланов/ брой 44 октомври 2012

ЖЕРАВИТЕ НА ИВИК/ превод: Владимир Мусаков и Пенчо Симов/ брой 44 октомври 2012

РАЗДАВАНЕТО НА ЗЕМЯТА/ превод: Елисавета Кузманова и Найден Вълчев/ брой 50 април 2013

ЖАЛБАТА НА ЦЕРЕРА/ превод: Стоян Бакърджиев/ брой 51 май 2013

ПИЛИГРИМ/ превод: Йосиф Фаденхехт/ брой 99 октомври 2017