Фридрих Шилер

превод: Александър Миланов

МЕТАФИЗИКЪТ

„Светът лежи така далеч под мен,
че виждам като жалък мравуняк тълпата.
От своето изкуство чак до небесата
съм вече извисен!” -
високо майсторът на покриви говори
от покрива на кула. И човечето велико,
Ханс Метафизкус, така дърдори
от своя кабинет…Човеченце велико,
ей тая кула в небесата устремена,
върху к а к в о и от к а к в о е съградена?
Защо са ти потребни голите й висоти,
когато тъй надменно гледаш долу ти?

1795

ИЗ „ЕПИГРАМИ”

ОДИСЕЙ

Всички води той преброди на път за свойта родина;
лая го Сцила, Харибда му всяваше страх.
Бяха с ужаси пълни и сушата, и морето,
пътят му мина дори през царството на Аид.
Спящ го довлече съдбата върху брега на Итака -
щом се събуди ридаещ, родния край не позна.

СЕЯЧЪТ

Златното зърно с надежда ти повери на земята -
радостно чакаш напролет да се разлюшкат жита.
Само в браздите на времето сееш дела колебливо,
посевът на мъдростта тихо цъфти векове.

ДОСТОЙНОТО ЗА УВАЖЕНИЕ

Цялото вие цените, а аз отделната личност,
само в отделната личност цялото блясва пред мен.

ОЧАКВАНЕ И СБЪДВАНЕ

С кораб огромен пое през океана младежът.
На оцеляла лодка той се завърна старик.

ИСТИНАТА

Тя е за всички една, но всеки я вижда различна,
а е различна, защото вечно остава една.

ОСТРОУМИЕТО И РАЗУМЪТ

Твърде е смело то, твърде плах той; геният само
смел в трезвостта си остава и в свободата си трезв.

МОМЕНТЪТ

Нашето време роди една велика епоха,
жалък народец завари този момент величав.

1795-1796