ПИЛИГРИМ
превод: Йосиф Фаденхехт
(Алегория)
В дълъг път се аз отправих,
в пролетта си още бях;
бащиний си дом оставих -
веселби, игри и смях.
От наследства и иманье
с вяра сладка се лиших,
и с детинско упованье
аз напуснах домът тих.
Мен надежда ме крепеше,
мътна вяра в тез гърди;
„Пътя е открит”, мълвеше,
„все към Изтока ходи.
Докат стигнеш порти златни,
стигнеш ли ги, в тях влезни;
там небесни, необятни
стават земни добрини.”
Денем, нощем непрестайно
без почивка аз вървях,
но все беше вечно-тайно,
към което се стремях.
Планини, гори минавах,
мътни води аз газих,
над провали се явявах,
мостове над тях строих.
И стигнах река широка,
тя течеше на Възток,
и с доверчивост дълбока
се хвърлих във нейний ток.
И с вълни си ме довлече
до море без край, без бряг: -
ето го, пред мен е вече,
но целта е пак далек.
Никой мост отвъд не води!
Ах, над мене този свод
до земята не ще доде -
за оттатък няма брод!
——————————
сп. „Мисъл”, г. 1, кн. 1, 1892 г.
