Фридрих Шилер

превод: Димитър Дублев

Аз бих нарекъл дух голям
тоз, който в наше време,
без мой съвет, издири сам
закона неизвестен нам,
чрез който да приеме
състав и образ всяка вещ
в света на Зевс, могъщ и вещ.
За мене той зове се:
дванайсет не е десет.

Снегът е бял, жарта пламти,
със две нозе човек е,
в небето слънцето блести -
това без логика почти
ще го усети всеки.
Метафизикът знай дори:
не зъзне този, що гори,
и мокра е водата,
и свети светлината.

Че Омир пее в стихове,
че си герой в борбите
и честните дългът зове -
известно е от векове
дори без мъдреците.
Сърце тук трябва, дух висок!
Това сами Декарт и Лок
го смятат за възможно,
но го доказват сложно.

Насилникът е прав сега,
а скромността сломена.
Не си ли властник, си слуга -
живеем ние все така
на тази земна сцена.
Това е тъй. Светът, аз знам,
се ражда в точен ред едвам
в моралните системи
на мъдреци големи.

„Човек не може без човек
за всяка цел голяма.
В задружността трудът е лек.
Не капка, ручей бързотек
върти огромен камък.
Щом ти не си вълк единак,
тогаз - държавен похлупак!”
На тези тъй е щедър
и Пуфендорф, и Федър!

Професорът говори, но
до всички туй не стига.
П р и р о д а т а си знай едно -
да пази здравото звено
на вечната верига.
Дорде строежа на света
по разни схеми майсторят,
живота т я го движи
с любов и нежни грижи.

1795