РАЗДАВАНЕТО НА ЗЕМЯТА
превод: Елисавета Кузманова и Найден Вълчев
И рече татко Зевс от връх небето:
- Деца, разпределете си света!
Дарявам ви го. Братски го делете,
когато всеки вземе си частта.
Задъхано се втурна всичко живо,
и млад, и стар се юрнаха насам…
Орачът взе прострелите се ниви,
леса - ловецът, да ловува там,
търговецът взе купища със стоки,
абатът грабна бъчвите във плен,
а канцлерът предупреди високо:
- Десятъкът от всички ви - за мен!
След много дни - зареян, блед, несретен
пристигна и поетът закъснял,
но гледа- всичко вече е раззето
и всеки си владее своя дял.
- Горко ми! - казва и стои забравен
пред Трона като след небесен гръм.
Какво от туй, Вседържецо прославен,
най-верният ти син че бях и съм?
Но щом си на мечтите в необята,
теб Бог ще те съгледа всеки път.
И ето чу се: - Де бе ти, приятел,
когато се раздаваше светът?
- При тебе бях, отвърна му поетът,
пред твойто съвършенство онемял,
заслушан в теб, загледан към небето -
духът ми бе далече отлетял.
- Но е раздадено тук всичко вече,
не мога нищо да ти дам сега…
Та ти остава да живееш вечно
високо, с мен, над земните блага.
