Бертолт Брехт (Bertolt Brecht, 10.02.1898, Аугсбург, Бавария - 14.08.1956, Берлин) е немски поет, драматург, режисьор, теоретик на изкуството. Роден в буржоазно семейство. Син на фабрикант - директор на хартиена фабрика. Учи най-напред в държавно училище, после в гимназия в родния си град, и медицина и литература в университета в Мюнхен. Участва в Първата световна война като санитар и в революционните събития от 1918-1919 като член на Аугсбургския войнишки съвет. Пише от ученическите си години. Печата стихове от края на 1914 г., драми - от 20-те г. В поезията започва с дръзки антибуржоазни сатири. Драматург и режисьор в кабаре в Мюнхен. Ранното му творчество е представено от пиесите „Ваал” (1918), „Барабани в нощта” (1922), „В джунглите на градовете” (1921-1924), в стихотворния сборник „Домашни проповеди” (1927). От 1924 г. живее в Берлин - изявява се като драматург и сценарист. Става марксист и левичар, но остава безпартиен през целия си живот. Създател на теорията за „епичния театър”. По това време пише „Опера за три гроша” (1928). Вторият му брак е с актрисата Хелене Вайгел. След идването на нацистите на власт емигрира в Швейцария, Дания, където създава най-добрите си произведения - пише пиесите „Животът на Галилей” (1938), „Майка Кураж и нейните деца” (1939), „Добрият човек от Сечуан” (1938-1940) и „Свендборгски стихотворения” (1939), Швеция, Финландия. От 1941 г. живее в САЩ, където през 1947 г. е разследван като комунист. Там създава стихове, изобличаващи Холивуд. Когато прави опит да напусне САЩ, единствената държава, която му дава виза, е Швейцария, където пристига през 1947 г. След завръщането си в Източна Германия - бъдещата ГДР (1948), създава театъра „Берлинер ансамбъл”, с който гастролира в Париж, Лондон, Москва, Ленинград, Прага. Определян като ярък и оригинален представител на социалистическия реализъм в литературата. Публикува сборниците си „Сто стихотворения” (1951) и „Буковски елегии” (1953). Носител на национална награда на ГДР - І степен (1951), Сталинска награда за мир (1954). Умира по време на поредната репетиция на „Животът на Галилей” от сърдечен удар на 58 г. в Берлин, където е погребан.

Публикации:

Поезия:

ВЛЮБЕНИТЕ/ превод: Кръстьо Станишев/ брой 40 май 2012

СТИХОВЕ/ превод: Кръстьо Станишев/ брой 56 ноември 2013

ЛОШО ВРЕМЕ ЗА ПОЕЗИЯ/ превод: Антина Златкова/ брой 82 март 2016

ВЪЗХВАЛА НА ДИАЛЕКТИКАТА/ превод: Александър Миланов/ брой 82 март 2016

СПОМЕН ЗА МАРИЯ А./ превод: Павел Спасов/ брой 99 октомври 2017

КОГАТО КАРАМ ТВОЯТА КОЛА/ превод от руски: Георги Ангелов/ брой 108 юли 2018

ОТКРОВЕНИЕ/ превод: Стефан Бесарбовски/ брой 126 март 2020

СТИХОВЕ ЗА ГЕРМАНИЯ/ превод: Елисавета Багряна/ брой 128 май 2020