ВЪЗХВАЛА НА ДИАЛЕКТИКАТА
превод: Александър Миланов
ВЪЗХВАЛА НА ДИАЛЕКТИКАТА
Неправдата с уверена стъпка днес крачи.
Потисниците се готвят да властват
десет хиляди години.
Насилието уверява: така ще бъде, както е сега.
Никакъв глас не се чува, освен гласът на властниците.
А по пазарите експлоатацията се провиква:
сега тепърва започвам.
И много от подтиснатите казват:
„Това, което искаме, не ще се сбъдне никога”.
Докато си жив, не казвай: „Никога!”
Сигурното не е сигурно.
Не може винаги така да бъде.
Подтисниците са говорили,
подтиснатите ще говорят.
Кой смее да казва „Никога!”?
Кой ще е причината, ако гнетът остане?
Ние!
Кой ще е причината, ако бъде премахнат?
Пак ние!
Който е повален, да се изправи!
Който е загубил, да се бори!
Щом осъзнаеш свойто положение, кой може да те спре?
Победените днес са утрешни победители!
И вместо „Никога” ще стане „Още днес”!
1932
ГЕНЕРАЛЕ, ТВОЯТ ТАНК
Е СТРАШЕН ВАЛЯК
Генерале, твоят танк е страшен валяк.
И гора прегазва, и стотици хора смачква.
Но той има един недостатък:
трябват му танкисти.
Генерале, твоят бомбардировач е мощен.
По е бърз от вихър и от слона повече товар пренася.
Но той има един недостатък:
трябва му монтьор.
Генерале, бива го човекът.
Може да лети и да убива.
Но той има един недостатък:
може да мисли.
1938
НА ЕДИН КИТАЙСКИ ЛЪВ,
ИЗВАЯН ОТ КОРЕНА НА ЧАЙ
Злите се боят от твоите нокти.
Добрите се наслаждават на твоето изящество.
Ще се радвам,
ако чуя нещо такова
за стиховете си.
1951
НЕУСТАНОВИМИТЕ ГРЕШКИ
НА КОМИСИЯТА ПО ИЗКУСТВАТА
Поканени на заседание в Академията по изкуствата,
висшите служители в Комисията по изкуствата
платиха дан на добрия обичай да се признават грешки,
мърморейки, че също признават някои грешки.
Запитани какви са грешките, естествено те не можаха
определени грешки да си спомнят. Всичко, в което
колегиумът ги обвини, излезе,
че всъщност не е грешка, тъй като Комисията
е спирала това, което е без стойност, по-точно -
не го е спирала, а само не го е поощрявала.
Въпреки най-усърдните размишления
служителите не си спомниха определени грешки,
но все пак настояваха разпалено,
че са допуснали грешки - както е прието.
КУЧЕТО
Градинарят ми каза: „Кучето
е силно и умно - купено
да пази градината. Но вие
го възпитахте в приятелство
към човека. За какво
ще го храните тогава?”
1954
НЕ МИ ТРЯБВА
НАДГРОБЕН КАМЪК
Не ми трябва надгробен камък, но ако
на вас моя надгробен камък трябва,
бих искал надписът да бъде:
„Той правеше предложения,
ние ги приемахме.”
Нека всички да бъдем почетени
с подобен надпис.
1955