ЛОШО ВРЕМЕ ЗА ПОЕЗИЯ
превод: Антина Златкова
ЛОШО ВРЕМЕ ЗА ПОЕЗИЯ
Знам: само щастливият
е обичан. Гласът му
с радост се слуша. Лицето му е красиво.
Изгърбеното дърво на двора
само сочи лошата си почва, но
минаващите псуват гърбицата му
и с право.
Зелените лодки и веселите платна на Зунд
не виждам. Предимно виждам
прокъсаните мрежи на рибарите.
Защо говоря за четирийсетгодишната селянка,
която ходи прегърбена?
Гърдите на момичетата
са топли както някога.
В песента ми всяка рима
би била проява на надменност.
В мен спорят
възхитата от цъфналата ябълка
и погнусата от речите на бояджията.
Но само второто
ме кара да пиша.
ПЕЙЗАЖЪТ НА ИЗГНАНИЕТО
Дори аз в последната лодка
видях засмяната зора на такелажа
и сивите делфинови тела, мяркащи се
в Японско море.
И каручката със златните обкови
и розовите воали на матроните
по уличките на изрисувана Манила
съзерцаваше дори изгнаникът с възхита.
Сондажните кули и жадните градини на Лос Анджелис,
и свечерените клисури в Калифорния, и пазарите за плодове
дори пратеника на нещастието не оставиха
студен.
РАЗМИШЛЯВАЙКИ ЗА АДА
Чувам, размишлявайки за ада,
брат ми Шели бил решил, че това е място
до голяма степен наподобяващо Лондон. Aз -
понеже не живея в Лондон, а в Лос Анджелис -
размишлявайки за ада, реших, че той по-скоро
на Лос Анджелис ще да е подобен.
И в ада
има несъмнено градини, пищни като тези
с цветя с големината на дървета, вехнещи естествено
и без отсрочка, щом със скъпата вода не ги поливат. И пазари
с цели планини от плод, който няма
нито мирис нито вкус. И безкрайни редици коли,
по-леки от самата си сянка, по-бързи
от безразсъдни мисли, мъждукащи возила, а вътре
розовеят хора, които не идват и не отиват никъде.
И къщи, строени за щастливци, но стоящи празни
дори когато биват обитавани.
И къщите в ада не всички са грозни.
Но страхът да не бъдеш изхвърлен на улицата
тормози жителите на вилите не по-малко
от обитателите на бараките.
ХОЛИВУДСКИ ЕЛЕГИИ (1942/1943)
I
Селото Холивуд е устроено
според тукашните представи за рая. Тук
са пресметнали, че когато Господ
се е нуждаел от рай и от ад,
не си е правил труда да създава две учреждения,
а само едно и то именно рая.
На безпаричните и неуспелите
той служи
за ад.
II
В морето - нефтени сонди. Сред каньоните
избледняват костите на златотърсачите. Синовете им
са построили фабриките за мечти на Холивуд.
Четирите града
са изпълнени с нефтения аромат
на филми.
III
Градът е кръстен на ангелите
и тук навсякъде се срещат ангели.
Ухаят на петрол и носят златни песари
и със сенки под очите
хранят сутрин писачите до коритата за къпане
III (2)
Всяка сутрин, за да си изкарвам хляба,
ходя на пазара за лъжи.
С надежда се редя
сред продавачите.
IV
Под зелените шинусови дръвчета
музикантите ходят да се продават, двама по двама
с писачите. Бах си носи
един струнен квартет в джобчето. Данте клати
кльощавия си задник.
IV (2)
Градът Холивуд ме научи,
че раят и адът
могат да са на едно и също място.
За бедняците
раят е ад.
V
Ангелите на Лос Анджелис
са уморени от дълго усмихване. Вечер
зад сергиите с плодове на пазара
отчаяни си купуват малки шишенца
с мирис на секс.
V (2)
По хълмовете се намира злато,
по бреговете се намира нефт.
По-голямо богатство носят мечтите за щастие,
които тук се пишат на целулоид.
VІ
Над четирите града кръжат бойните пилоти
на отбраната. На такава височина,
че смрадта на алчността и мизерията
да не може да ги достигне.
СТИХОВЕ, ПИСАНИ В ИЗГНАНИЕ МЕЖДУ 1941 И 1956
ДИМЪТ
Малка къща сред леса до езерото
Над покрива й се издига дим
Без него
Колко безутешни щяха да са
Къщата, лесът и езерото.
АЗ, ОЦЕЛЕЛИЯТ
Знам, разбира се, че по чист късмет
съм надживял толкова много приятели. Но днес насън
чух същите приятели да казват “Оцеляват силните”.
И се намразих.
МАСКАТА НА ЗЛОТО
На стената ми виси японска дърворезба -
маска на зъл демон, покрита със златен лак.
Със съчувствие гледам
издутите челни вени, виждайки
какво усилие е нужно да си зъл.
ВСИЧКО СЕ ПРОМЕНЯ
Всичко се променя. Наново можеш
да започнеш и със сетния си дъх.
Но каквото е било, било. И водата,
която си излял във виното,
не можеш наобратно да отсипеш.
Каквото е било, било. Водата,
която си излял във виното,
не можеш наобратно да отсипеш, но
всичко се променя. Наново можеш да започнеш
и със сетния си дъх.
