СТИХОВЕ
превод: Кръстьо Станишев
ВСЕ ПО-ЧЕСТО, ОТКАКТО
ВСЕ ПОВЕЧЕ ХОРА РАБОТИМ
Все повече, откакто все повече хора работим
при огромни трудности, които край нямат,
изчезва по някой от нашата общност,
за да не се завърне.
Те му ръкопляскат,
те го пъхват в нов костюм,
те му дават договор и много пари.
Той обаче се променя от ден на ден,
седи като гост на своя дървен стол,
няма вече време за труд, който трае по-дълго,
при формулировките вече не противоречи
(това отнема време),
въодушевява се бързо.
Става сърдечен.
Бързо се обижда.
Известно време още
се шегува с хубавия си костюм.
Няколко пъти споменава,
че ще измами онези, които му дават пари
(те са мръсници).
Но ние знаем, че няма за дълго да остане при нас.
Изчезва тогава един човек от нашата общност,
оставя ни сами със трудната работа
и тръгва по утъпкания път.
1933
ИЗГНАНИЕТО НА ПОЕТИТЕ
Омир нямаше дом,
а Данте трябваше да напусне своя.
Ли Бо и Ду Фу се скитаха сред гражданските войни,
които погълнали 30 милиона човека.
Еврипид бе заплашван с процеси,
а на умиращия Шекспир запушваха устата.
Франсоа Вийон бе спохождан не само от музата,
но и от полицията.
Наричан „Любимия”,
Лукреций отиде на заточение.
Тъй стана и с Хайне, а така също и Брехт
избяга под датската сламена стряха.
1933
РАЗКАЗ ЗА ЕДИН КОРАБОКРУШЕНЕЦ
Когато корабокрушенецът стъпи на нашия остров,
сякаш беше постигнал целта си.
Почти вярвам: като ни вия,
нас, притеклите се на помощ,
той почувствува в миг към нас състрадание.
От самото начало
се занимаваше само със нашите работи.
Чрез опита от своето корабокрушение
ни научи на платноходство. Дори на смелост
ни научи. За бурните води
говореше почтително, навярно защото
бяха победили мъж като него. Естествено,
издавайки много от своите трикове. Същото
познание щяло да направи от нас, неговите ученици,
по-добри мъже. Тъй като му липсваха определени ястия,
той подобри нашето готварско изкуство.
Макар че видимо бе недоволен от себе си,
никога не му липсваше недоволство от всичко
наоколо. Ала никога
през цялото време, което прекара сред нас,
не го чухме да се оплаква от другиго, освен от себе си.
Умря от някаква стара рана. Вече легнал по гръб,
изпробваше нов възел за нашите рибарски мрежи. Така
той умря, като учеше.
1938
ЛОШО ВРЕМЕ ЗА ЛИРИКА
Та нали зная: само щастливият
е обичан. Неговият глас
слушат охотно. Неговото лице е красиво.
Кривото дърво посред двора
свидетелствува за лошата почва, ала
минаващите презрително го наричат сакато,
и с право.
Не виждам зелените лодки и веселите платна
в пролива. Виждам само
рибарската покъсана мрежа.
Защо говоря само за това,
че бедната четиридесетгодишна селянка ходи
прегърбена?
Гърдите на момичетата
са топли като преди.
Една рима в моята песен
би ми се сторила почти като разпуснатост.
Борят се в мене
възхитата от разцъфтялата ябълка
и ужасът от речите на Бояджията.
Но само второто
ме заставя да пиша.
1939
ЧЕТИВО БЕЗ НЕВИННОСТ
В своите дневници от военното време
поетът Жид споменава за огромен чинар,
на който тъй дълго се е възхищавал за гигантския ствол,
за могъщия клонак и за равновесието,
създадено от тежестта на неговите най-важни клони.
В далечна Калифорния
чета тази бележка и поклащам глава.
Народите умират от кръвоизливи. Никакъв разумен
план
не предвижда едно щастливо равновесие.
1944
