Бертолд Брехт

превод: Кръстьо Станишев

О, вижте жеравите под дъгата!
Безшумно облаците ги сподирят,
отлитат с тях високо в синевата
и в друг живот внезапно се намират.
Еднакво бързи и еднакво бели,
един до друг, те своя бяг не спират.
О, нека жерав с облак да споделя
просторите, които прелетява,
и нека никой да не се отделя,
да вижда само как се полюлява
съседът му; да вее вятър силен
при полета им, който ги сближава.
В небитието с вятъра ще минат.
Не могат да ги стигнат там в небето,
ако летят ведно и не загинат;
и злобно да ги гонят дъждовете,
и даже изстрел подир тях да тича.
Под слънце, под луна блестят крилете,
те бягат слени, свързани, самички.
Къде? - Без цел. - Но от кого? - От всички.