Иван Козлов

превод: Красимир Георгиев

ВЕЧЕРЕН ЗВЪН

Вечерен звън, вечерен звън!
О, мисли вдън, о, чуден сън
за млади дни в любовен рай,
за бащин дом и роден край.
Там се простих с божествен кът
и този звън чух сетен път!

Не греят днес кристални дни,
лъжовна пролет ме плени!
О, колко много в този час
с младежки блян не са сред нас!
Те спят си здрав гробовен сън,
не чуват вън вечерен звън.

Ще легна аз в земя без глас!
И вятър тих над гроба мой
напев унил ще е склонил
при нов певец сред тоз покой;
и вече друг - не аз, а той,
ще пее вън: „Вечерен звън…”

—————————–

ВЕЧЕРНИЙ ЗВОН

Вечерний звон, вечерний звон!
Как много дум наводит он
О юных днях в краю родном,
Где я любил, где отчий дом,
И как я, с ним навек простясь,
Там слушал звон в последний раз!

Уже не зреть мне светлых дней
Весны обманчивой моей!
И сколько нет теперь в живых
Тогда веселых, молодых!
И крепок их могильный сон;
Не слышен им вечерний звон.

Лежать и мне в земле сырой!
Напев унывный надо мной
В долине ветер разнесет;
Другой певец по ней пройдет,
И уж не я, а будет он
В раздумье петь вечерний звон!