Иван Козлов

превод: Тихомир Йорданов

Вечерен звън, за сън, покой,
в мен мисли-рой разбужда той
за детски дни, за дом и смях,
как първи път аз влюбен бях
и после там как на светът
ей този звън чух сетен път.

Не ще се върна в тези дни -
Измамна пролет, младини.
В сърцето споменът кърви:
мнозина млади спят - уви! -
навеки тежък гробен сън;
не чуват те вечерен звън.

Във влажна пръст и аз до тях
ще легна, знам. И пак тогаз
ще носи тихо тих ветрец
напев на друг такъв певец
и като мен замислен тук
вечерен звън ще пее друг.