Алексей Николаевич Апухтин, руски поет, е роден на 15. 11. 1840 г. (27 н.с.) или 1841 г. в град Болхов, Орловска губерния в древно дворянско семейство. Детството му минава в село Павлодар, в родовото имение на баща му - майор в оставка. През 1852 г. постъпва в Петербургското училище за право, което завършва през 1859 г. със златен медал и в което се сприятелява с Чайковски. В училище редактира ученическо списание, започва да пише стихове, някои от които публикувани през 1854 г. в „Руски инвалид” и през 1859 г. в сп. „Съвременник” и са посрещнати положително от Тургенев и Некрасов. Отдава се на бохемство, известният по-късно класически руски романс „Нощи безумни, нощи безсънни” (1876) отразява младостта му. В периода 1860-1864 г. живее в родовото си имение в Орловска губерния, чиновник е за специални поръчения на орловския губернатор. През 1865 г. чете две публични лекции за живота и творчеството на Пушкин, което е събитие в културния живот на град Орел. Окончателно се установява в Петербург и е на щат в министерството на вътрешните работи, няколко пъти пътува зад граница, води светски живот, желан гост е в аристократичните салони. За много от романсите му пишат музика Чайковски и други известни композитори. По характер е бил мнителен и лесно раним, като същевременно е блестящ импровизатор и остроумен шегаджия. През 1886 г. издава първия си сборник „Стихотворения”, в които се проявява като поет на несбъдналата се любов и меланхолията. Най-крупното му поетично произведение е поемата „Година в манастира”. През 1871 г. създава пиесата „Недостроеният паметник”, в която прославя императрица Екатерина Велика за държавническия й талант. Други пиеси: „Из документите на прокурора”, „Преди операция”. В последните години от живота си пише няколко повести: „Незавършена повест”, „Дневникът на Павлик Долски”, „Архивът на графиня Д. Повест в писма”, фантастичния разказ „Между живота и смъртта”, драматичната сцена „Княз Таврически”, всички публикувани посмъртно. Умира от водянка на 17. 08. (29 н.с.) 1893 г. в Петербург. Погребан в Николското гробище в Санкт Петербург. През 1956 г. прахът и паметникът му са пренесени във Волковското гробище.

Публикации:

Поезия:

СЪНУВАХ СТРАШЕН СЪН…/ превод: Добромир Тонев/ брой 36 януари 2012

РУСКИ ПОЕТИ - XIX ВЕК - ІІ/ превод: Георги Ангелов/ брой 42 юли 2012

ЛЮБОВ/ превод: Красимир Георгиев/ брой 45 ноември 2012

АЗ НЕ ЖАЛЯ, ЗАДЕТО НЕ БЯХ ТВОЙ ЛЮБИМ…/ превод: Иван Коларов/ брой 55 октомври 2013

ГЪРМЕШЕ МУЗИКАТА В ЗАЛАТА ПОЗНАТА…/ превод: Димитър Горсов/ брой 55 октомври 2013

В ОЧАКВАНЕ НА БУРЯ/ превод: Иванка Павлова/ брой 123 декември 2019

МИНУТАТА НА ЩАСТИЕТО/ превод: Леонид Паспалеев/ брой 134 януари 2021

НИ ОТЗИВ, НИ ПРИВЕТ, НИ ДУМА НЯМА/ превод: Красимир Георгиев/ брой 147 април 2022