Алексей Апухтин

превод: Иванка Павлова

В ОЧАКВАНЕ НА БУРЯ

На Н. Д. Карпов

Привечер е… По небето
сиви облаци се сбират.
Глъхне в тишина полето
и дърветата замират.

Мрак се стеле над водата…
Душен въздух… Пътят - прашен…
Сякаш в този отдих кратък
е стаено нещо страшно.

Нощ настава. Прах застила
с черен облак небесата.
А липите с мощна сила
сред алеята се клатят.

Падат изведнъж отгоре
едри капки дъжд на пътя
и събирайки се, скоро
бликват като ручей мътен.

Сводът мрачен на небето
в светлина се озарява.
Придошла, водата свети
като разтопена лава.

И огряна надалеко
от светкавиците още,
цялата околност еква
от тътнежите среднощни.

16 юли 1856

——————————

***
Горяха ярко свещи и музика гърмеше,
до тебе, в бала шумен заслушан, аз стоях.
Потръпваше гръдта ти, лицето ти пламтеше,
говореше ми с нежност, гласът ти ласкав беше.
Но аз смутен те гледах, не вярвах и мълчах.

За срещата последна когато час настана,
с усмивка на лицето пред тебе аз се спрях.
Разкъсваше гръдта ми безмълвното страдание.
Ти, бледа и печална, очакваше признание,
но аз бях развълнуван, тъгувах и мълчах.

Пътувах. Пътят дълъг се стелеше широко.
За тебе мислех с болка, но късно осъзнах,
че те обичам много, обичам те дълбоко.
Но как да те намеря - къде, в каква посока?
Свистеше само вятър… Аз плачех и мълчах.

22 юли 1858

ОЖИДАНИЕ ГРОЗЫ

Н. Д. Карпову

Ночь близка… На небе черном
Серых туч ползет громада;
Всё молчит в лесу нагорном,
В глубине пустого сада.

Тьмой и сном объяты воды…
Душен воздух… Вечер длится…
В этом отдыхе природы
Что-то грозное таится.

Ночь настанет. Черной тучей
Пыль поднимется сильнее,
Липы с силою могучей
Зашатаются в аллее.

Дождь закапает над нами
И, сбираясь понемногу,
Хлынет мутными ручьями
На пылящую дорогу.

Неба пасмурные своды
Ярким светом озарятся:
Забушуют эти воды,
Блеском неба загорятся,

И, пока с краев до края
Будут пламенем объяты,
Загудят, не умолкая,
Грома тяжкие раскаты.

16 июля 1856

——————————

***
Гремела музыка, горели ярко свечи,
Вдвоем мы слушали, как шумный длился бал,
Твоя дрожала грудь, твои пылали плечи,
Так ласков голос был, так нежны были речи;
Но я в смущении не верил и молчал.

В тяжелый горький час последнего прощанья
С улыбкой на лице я пред тобой стоял,
Рвалася грудь моя от боли и страданья,
Печальна и бледна, ты жаждала признанья…
Но я в волнении томился и молчал.

Я ехал. Путь лежал передо мной широко…
Я думал о тебе, я все припоминал,
О, тут я понял все, я полюбил глубоко,
Я говорить хотел, но ты была далеко,
Но ветер выл кругом… я плакал и молчал.

22 июля 1858