Николай Язиков

Николай Михайлович Язиков [4 (16).03.1803, Симбирск - 26.12.1846 (7.01.1847), Москва) е руски поет от пушкиновата плеяда, представител на златния век на руската поезия. Роден в богато помешчическо семейство, майка му е родственица на известния генерал Ермолов. Получава добро домашно образование, после учи в Петербург в Минния кадетски корпус (1814-1819) и в Института за инженери за пътни съобщения (до 1820 г.), но и на двете места не завършва. През есента на 1822 г. заминава в Дерпт, където постъпва във философския факултет на университета, там прекарва седем години (1822-1829) и накрая го напуска. Още в Петербрург се сближава с патриотичната интелигенция, публикува в „Славянин”, „Новости литературы”, „Сын отечества”, „Благонамеренный”, „Невский альманах”, „Соревнователь” и др. издания. Създава лирически стихотворения, поеми („Сержант Сурмин”, 1829; публикувана в 1845 г.; „Липи”, 1846; публикувана в 1859 г.), приказки („Приказка за пастира и дивия глиган”, 1835), драматични произведения („Жар-птица. Драматична приказка”, 1836-1838; публикувана в 1857 г.; „Среща на Нова година”, 1840; „Странен случай”, 1841). През лятото на 1826 г. посещава заточения Пушкин в Михайловское. През 1829 г. заболява тежко, напуска Дерпт и се премества в Москва, където влиза в кръга на Елагини - Кирееви, Аксакови, Погодин, Баратински, Каролина Павлова. От 1831 г. до 1833 г. служи като чиновник, но излиза в оставка поради заболяването си. През 1833 г. издава първия си сборник със стихове. От 1839 г. пет години живее в своето село Язиково в Симбирска губерния, където го посещават Хомяков, Пушкин и др. Поради влошаващото му се здраве пребивава в курорти в Германия, Франция, Италия, където се сприятелява с Гогол. Превежда на немски творби на Пушкин, Жуковски, Денис Давидов. През 1843 г., чувствайки се по-добре, се връща в Русия и се установява в Москва, където трайно се сближава с кръга на славянофилите, пише през 1844 г. критични стихотворения срещу западниците-демократи (Чаадаев, Херцен и др.), които според него са предатели на Русия, развращаващи я с европейски идеи, на които подражават робски. Малко преди смъртта си издава два поетична сборника - „56 стихотворения на Н. Язиков” (1844) и “Нови стихотворения” (1845). Умира на 26.12. 1846 (7.01. 1847 н.с.) и е погребан в Даниловия манастир, по-късно е препогребан в Новодевичето гробище. Творчество му търси опора в традицията, древността, руската история и душевност, родния фолклор и природа, патриотизма и православието.


Публикации:


Поезия:

ЕЛЕГИЯ/ превод: Добромир Тонев/ брой 36 януари 2012

РУСКИ ПОЕТИ - XIX ВЕК - ІІ/ превод: Георги Ангелов/ брой 42 юли 2012

РУСКИ ПОЕТИ - XIX ВЕК/ превод: Красимир Георгиев/ брой 50 април 2013

МУЗА/ превод: Димитър Горсов/ брой 56 ноември 2013

ПРОЩАВАНЕ С ЕЛЕГИИТЕ МИ/ превод: Тихомир Йорданов/ брой 82 март 2016