МУЗА
превод: Димитър Горсов
МУЗА
Тя с нежни струни надживя
на меч и буря боговете;
не смогнаха ръцете й да оковат
на гнет и пошлост вековете.
Дойдоха те… И смърт, и бран
покриха с дива мощ земята.
и сринаха с несвястна длан
олтара свят на красотата.
Но сред руини и сред смрад,
сред черното опустошение
се вдигна - вдъхновен и млад -
с гняв ангелът на вдъхновението.
1823
—————————–
ЕЛЕГИЯ
Таи се бурята народна,
умът ни руски е скован,
и мислите не са свободни
под гнет на вездесъщ тиран.
О, дълго на врата ни тия
зловещи пранги ще тежат,
и векове в мрак ще текат, -
и все така ще спи Русия!
1824
—————————–
МОЛИТВА
Сега аз моля провидението:
смети ми тягостните дни,
дари ме с ледено търпение,
сърцето ми окамени!
Честит на нов живот вратите
да стигна в свята бъднина,
тъй както с мощ брега връхлита
на Волга буйната вълна!
1824
—————————–
ЕЛЕГИЯ
Скъп дял на волност вдъхновена,
не те цени народът мой:
и за правдиво отмъщение
не тръгва с гняв към царя той.
Пред тягостното самовластие
сърцата - все в ярем, в тъма! -
не чувстват своето нeщастие,
умът не вярва на ума.
Видях я - робската Русия -
на чист олтар пред светостта,
в окови цяла, свела шия,
за царя пак се моли тя.
1824
—————————–
НА АДЕЛАИДА
Страни - искрящи в жар и нега,
страст в погледа стаен блести!..
О, мила, алфа и омега
за моята любов си ти.
От теб струи очарование…
Аз цял съм твой! Сънят ми лек
и пламенните ми желания
са ти отдадени навек.
Предай се и аз ще възпявам
тъй всяка сладост след това,
че ще искри венец от слава
над прелестната ти глава!
1825
—————————–
***
Не сте ли за нас свиден дар,
искри на свободата свята, -
умря Рилеев - с дял на звяр -
но ти за него в бъднината,
отхвърлиш ли ярема стар,
спомни си Рус в ден на разплата
със самовластния ни цар!
1826
МУЗА
Богиня струн пережила
Богов и грома и булата;
Она прекрасных рук в оковы не дала
Векам тиранства и разврата.
Они пришли; повсюду смерть и брань
В венце раскованная сила;
Её бессовестная длань
Алтарь изящного разбила;
Но с праха рушенных громад,
Из тишины опустошенья,
Восстал - величествен и млад -
Бессмертный ангел вдохновенья.
1823
—————————–
ЭЛЕГИЯ
Ещё молчит гроза народа,
Ещё окован русский ум,
И угнетённая свобода
Таит порывы смелых дум.
О! долго цепи вековые
С рамен отчизны не спадут,
Столетья грозно протекут,-
И не пробудится Россия!
1824
—————————–
МОЛИТВА
Молю святое Провиденье:
Оставь мне тягостные дни,
Но дай железное терпенье,
Но сердце мне окамени.
Пусть, неизменен, жизни новой
Приду к таинственным вратам,
Как Волги вал белоголовой
Доходит целый к берегам!
1824
—————————–
ЭЛЕГИЯ
Свободы гордой вдохновенье!
Тебя не слушает народ:
Оно молчит, святое мщенье,
И на царя не восстаёт.
Пред адской силой самовластья,
Покорны вечному ярму,
Сердца не чувствуют несчастья
И ум не верует уму.
Я видел рабскую Россию:
Перед святыней алтаря,
Гремя цепьми, склонивши выю,
Она молилась за царя.
1824
—————————–
АДЕЛАИДЕ
Ланит и персей жар и нега
И томный блеск твоих очей…
О друг! Ты Альфа и Омега
Любви возвышенной моей –
Ты вся полна очарованья!
Я твой! мои живые сны,
Мои кипучие желанья
Все на тебя устремлены.
Предайся ж мне: любви забавы
Я сладкозвучно воспою
И окружу лучами славы
Младую голову твою!
1826
—————————–
***
Не вы ль, убранство наших дней,
Свободы искры огневые -
Рылеев умер, как злодей!-
О вспомяни о нём, Россия,
Когда восстанешь от цепей
И силы двинешь громовые
На самовластие царей!
1826
