Николай Язиков

превод: Тихомир Йорданов

Простете ми, бълнувания мили!
Прости, почтен мой идеал!
Не аз единствен всички сили
на вас безславно съм отдал.
Но вас пръв аз съм разгадал.
Ще ми е сладко за утеха
в годините на спомен драг
да ви чета, вместо успеха,
страстта си да изпитам пак.
Тогаз в усмивката унила
ще чуя сетния ви глас.
ще кажа: Господи, помилуй!
И книгата ще хлопна аз.