Николай Стайков
Николай Спасов Стайков, български поет, е роден на 01.02.1913 в село Скобелево (сега село Гранит), Чирпанско. Тригодишен остава сирак - баща му е убит през Първата световна война и майка му сама се труди за прехраната на петте невръстни деца. Завършва Духовната семинария в Пловдив (1933) и Богословски факултет на СУ „Св. Климент Охридски” (1938). Като студент участва в нелегалния литературен кръжок “Христо Смирненски”. Първите си стихове публикува в литературния сборник „Жар”, във вестниците „Кормило”, „Лик” и др. Работи в Столичен архив и в Градската библиотека, чийто началник става през 1944 г., в редакциите на различни вестници и списания -в. „Труд”, „За кооперативно земеделие”, „Народна култура”, сп. „Кино”, „Изкуство”, „Славяни” (където е главен редактор от 1968 г. до пенсионирането си през 1974 г.). Член на СБП. Автор на книгите: „Земя” (1941), „Антей” (1946), „Селско сърце” (1950), „Мир и разцвет” (1953), „В родна Тракия” (1954), „Снежинка” (повест в стихове, 1956), “Бате Пате” (стихове за деца, 1957), „Песни от Гранит” (1958), „Златен сноп” (1962), “Избрани стихотворения” (1963), „Историята има памет” (1966), „Червеното небе показва вятър” (поема, 1967), „Живи струни” (1968), „Пръстената лула” (1972), “Селско сърце” (избрана лирика, 1973), „Багри” (1976), „Гневен триптих” (1980), „Избрани произведения в 2 т.” (1983), „Заветни мисли” (посмъртно, 2003). Умира на 16.11.1983 г.
Публикации:
Поезия:
ЗЕТ НА КЕСАРЯ/ брой 35 декември 2011
БАЛАДА ЗА ЕДНА МАЙКА/ брой 68 декември 2014
ИЗ „ПЕСНИ ОТ ГРАНИТ” (1958)/ брой 98 септември 2017
ИЗ „ЗЛАТЕН СНОП” (1962)/ брой 99 октомври 2017
ИЗ „ЖИВИ СТРУНИ” (1968)/ брой 100 ноември 2017
ИЗ „ПРЪСТЕНАТА ЛУЛА” (1972)/ брой 101 декември 2017
ИЗ „БАГРИ” (1976)/ брой 103 февруари 2018
МАЛКИЯТ ПОЕТ/ брой 107 юни 2018
Преводи:
Лев Озеров - КОГАТО РАБОТЯ…/ брой 42 юли 2012
За Николай Стайков:
