МАЛКИЯТ ПОЕТ

Николай Стайков

Мургаво момче гребе
с шепи от реката -
люляковото небе
трепка под водата.

Сякаш се синее вир -
под водата - кротки
облаци летят безспир
като леки лодки.

Като огнена сълза
стръкче мак светулка
пред бухлатите лозя
и струя го люлка.

И момчето се бои
повече да гребне -
то кристалните струи
смята за вълшебни.

Слънчето на заник тлей -
нему му се струва,
че огромен змей
под водата плува.

Ей го, вперило очи
в бликналия заник -
по очите си личи,
че поет ще стане.

От духа си ще гребе
звукове и песни -
люляковото небе
ярко в тях ще блесне.