Дмитро Павличко
Дмитро Василиевич Павличко, украински писател, преводач и общественик, е роден на 28.09.1929 г. в село Стопчатово, Станиславска област, Украйна. Завършва Лвовския държавен университет „Иван Франко” (1951), а през 1956 г. взема аспирантура. Печата от 1951 г. Автор на книгите „Любов и ненавист” (1953), „Моя земя” (1955), „Правдата зове!” (1958), „Бързей” (1959), „Ден” (1960), наградена с орден „Николай Островски”, „Палмова клонка” (1962), „Жестът на Нерон” (1962), „Венчелистче и лоза. Избрани стихове” (1964), „Тайната на твоето лице” (1974, 1979), Избрани произведения в 2 т. (1979), „Поеми и притчи” (1986), „Рубаи” (2003), „Сонети” (2004), „Три строфи” (2004), „Аутодафе” (2008), „Потоп” (2010). Статиите, есетата и изказванията му по въпросите на литературата са включени в три сборника - „Магистрали на словото” (1977), „Над дълбините” (1983) и „До мъжествения свят” (1988). Пише статии за Хосе Марти, Христо Ботев, Шалом Алейхем, Шолохов, за много полски, белоруски, руски писатели. Преводач на Хосе Марти, Гьоте, Вапцаров, Данте, Рилке, Шекспир (произведения в 6 т., 1986), словашки, полски, хърватски и др. поети. Посещава България през 1962 г. Бил е посланик на Украйна в Словакия (1995-1998). Герой на Украйна (2004). У нас са издавани „Избрани стихотворения и поеми” (НК, 1965) и др. Умира на 29 януари 2023 г.
Публикации:
Поезия:
АЗ ЩЕ СЕ ВЪРНА НЯКОГА ПРИ СЕВЕРНОТО ЕЗЕРО…/ превод: Иван Давидков/ брой 34 ноември 2011
ИЗ „РУБАИ”/ превод: Иван Давидков/ брой 35 декември 2011
БЪЛГАРСКИ ПЕЙЗАЖ/ превод: Иван Давидков/ брой 42 юли 2012
ВЯРНОСТ/ превод: Андрей Германов/ брой 42 юли 2012
КАРПАТСКИЯТ ВЯТЪР/ превод: Найден Вълчев/ брой 49 март 2013
СЛЕД ТЕЛЕГРАМА - ТЕЛЕГРАМА…/ превод: Андрей Германов/ брой 102 януари 2018
NAVIGARE NECESSE EST/ превод: Петър Велчев/ брой 105 април 2018
