Дмитро Павличко

превод: Найден Вълчев

КАРПАТСКИЯТ ВЯТЪР

Вятърът в овчарката млада се влюби -
дигна я на облака и полетя.
И я целуваше лудо и грубо.
И нежно, и топло го целуваше тя.

Станал още по-беден и непокорен,
той като в старите приказки пощуря:
столетните буки къртеше из корен,
плискаше на дъжда пълните ведра,

бучеше… И тук тя се събуди. Погледна
към стадото и шевицата си пак зареди.
А вятърът се свря под ризата й бедна
и заспа върху коравите й гърди.

***

Видях те днес
сред момичетата от пети клас.
И ти беше като тях -
едно такова тънко стебълце,
около което въжето за скачане
бръмчи като пропелер.

Видях те днес между младите майки.
И ти беше като тях -
челото ти в златисти лунички
и около него свети
ореолът на материнството.

Видях те днес сред посивелите бабки.
И ти беше като тях -
прозрачни тежки пити с мед,
около които кръжат
спомени като пчели.