Дмитро Павличко

превод: Петър Велчев

На естонския писател Ааду Хинту

Нейде в морето ладия плува,
пристан тя дири в нощния мрак.
Мълнии светят, буря бушува,
а е далеко родният бряг.

Дъжд по очите шиба с камшици.
Рони небето с гръм канари.
Някакъв остров - призрачна птица -
в мрака се мярна, после се скри.

Мигар ще кажеш: „Хвърляй веслата!”
Туй ли ще ти е сетният жест?
Ето, връхлита хищно вълната…
Не! Navigare necesse est!

Гасне девойка от левкемия,
сякаш в простора гаснат звезди.
В стаята шепнат: „Боже, спаси я!”
и по очите влага блести.

В чудото само има надежда,
но злата орис в миг я отне.
Лекарят гузно поглед навежда…
Има ли изход? Не. Вече не.

Мигар да стегнеш болката с примка,
за да удушиш всеки протест?
Как ще живееш? Като прашинка?
Не! Navigare necesse est!

Скъпи завети братът забравя,
клетви погазва, казва лъжа.
С чужди вселени - с евтина слава
тайно насища свойта душа.

Там го примамват сладки съблазни,
лесни успехи, блудни жени,
там свойта низост крие зад разни
небостъргачи и светлини.

Виж, от екрана с нас разговаря
този изменник, скитник без чест.
Как да живеем? С мъртвата вяра?
Не! Navigare necesse est!

В дим, в пепелища е любовта ни,
паяк затулва яркия ден.
Нов Заратустра сипе закани,
Лорка отново е покосен.

Злобата мята взор, който реже,
святата правда с човка кълве,
врязва крилете с телени мрежи,
иска душите да окове.

Съхнат полята от полигони,
сив е лазурът като азбест…
Как да живеем? Сълзи да роним?
Не! Navigare necesse est!

——————-

*Navigare necesse est - Необходимо е да се плува (лат.)