ИЗ „РУБАИ”

Дмитро Павличко

превод: Иван Давидков

***

Ненавист и любов - крила сурови.
Ако в едното пропищи сурово
куршум на враг - недей го свива ти -
без него как ще полетиш отново?

—————————–

***

Аз моята нетленност виждам ясно:
под чийто небосклон и да угасна,
безсмъртна бучка украинска пръст
ще стане от сърцето ми безгласно.

—————————–

***

Чух как сърцето жалостно крещи:
- Над паднал враг юмрук не вдигай ти!
Но разумът ми думаше спокойно:
- Змията също лежешком слухти!