Дмитро Павличко

превод: Захари Иванов

От обида и измяна гонен ли,
в мъртъв огън ли изпепелен -
аз задъхан викам го във спомена
и ми става леко и на мен.

И започвам аз да дишам истински,
и отново горди думите звънят -
както идва слънцето разискрено,
както свети росната далечина.

Викам го - за мен не е видение,
дето чезне сив и неразбран -
мълния - вапцаровско прозрение,
дух във кръв, над бури разлюлян.

И озона във сърцето будейки,
пил докрай горчивия пелин,
плюл на радостта на лилипутите,
на тъга, която миг боли,

вече зная аз, духовни парии,
слепи сте за светлите черти -
на съда честта си, на България,
пък и вашта чест той защити!

Обич, вяра от съдбата пламнала -
там, човечество, и ти бъди.
През душата му, на кал нестанала,
не къртици мигат, а звезди.

На езика си повтарям с право аз
думите на огнения огняр.
И за дребни чувства разковавам се,
а на огън се принасям в дар!