Стефан Руневски
Стефан Станчев Руневски, български писател - реалист, учител и журналист, е роден на 15.08.1877 г. в град Дряново. Завършва Дряновското трикласно училище и Априловската гимназия в Габрово (1897). Учителства в село Баниска, Русенско, село Гостилица, Габровско и в Дряново. Завършва право в Софийския университет (1910) и става адвокат. Първите му разкази се появяват от 1899 г. в ”Ново време”. Сътрудничи на сп. ”Ново време”, “Общо дело”, “Труд”, “Работнишко дело”, “Право дело”, “Звезда”, “Учител”, “Демократически преглед”, “Българска сбирка”, “Съвременна мисъл”, “Летописи” и др., на в. “Съзнание”, “Изгрев”, “Народ”, “Балканска трибуна”, на българското литературно списание „Културно единство”, издавано в Солун между 1908-1913 г. Участва като редник в Балканската и в Първата световна война. Социалист по убеждения. Един от основателите и изтъкнати дейци на Българския учителски съюз, през 1908-1909 г. е редактор на неговия орган - вестник „Съзнание”. Участва и в редактирането на сп. „Селска пробуда” на Цанко Церковски и „Наш живот” („Наблюдател”) на Антон Страшимиров. Издава в Пловдив заедно с Г. Малкьов (Балтаджиев) „Илюстрована народна читанка за вечерни и празнични училища” (1905). Пише разкази, очерци, скици, публицистични статии. Съчинения: „Чужденец. Драма в 1 действие. В. Търново” (1903), „Разкази. Габрово” (1904), “Илюстрована народна читанка за вечерни и празнични училища” (1905), „Стоян и Калина. Сцени из селския живот. Кюстендил” (1906), „Разкази. т. I. Дряново” (1907), „Разкази. т. II. Дряново” (1912), „Нашенци. Разкази.” (1919). Подготвя за печат, но не успява да издаде приживе “Български учители” (повест), “Человекът Андрея” (роман), “Блудният син” (драма), “По бранните поля” (разкази), “Жертвоприношение” (роман), “На два фронта” (повест). Член на СБП. На южния фронт по време на Първата световна война заболява от малария и малко след демобилизацията умира на 24.01.1919 г. на 42 г. в София. В годините на социализма са публикувани „Разкази” (1967) с предговор от доц. д-р. Николай Димков; “Барабанен огън” (1985). В по-ново време е издаден литературно-критическият очерк за писателя от професор Николай Димков - “Стефан Руневски” (изд. “Фабер”, 2012).
Публикации:
Проза:
ТРИ УБИЙСТВА/ брой 57 декември 2013
ЦВЕТАНА/ брой 57 декември 2013
ТИХ РАЗГОВОР/ брой 166 март 2024
Публицистика:
ИЗ БЕЛЕЖНИЦИТЕ НА ПИСАТЕЛЯ/ брой 166 март 2024
За Стефан Руневски:
НАИСТИНА ЗАБРАВЕН/ автор: Атанас Смирнов/ брой 33 октомври 2011
СТ. РУНЕВСКИ/ автор: Никола Монев/ брой 107 юни 2018
СТЕФАН РУНЕВСКИ/ автор: Тодор Христов/ брой 108 юли 2018
Събития:
