ЦВЕТАНА
Доволен от господаря на дъщеря си, най-после, след дълги увещания, Бай Нено се съгласи да замине и тя с него в София, където го местеха за чиновник.
Голямото семейство на Бай Нено от балканското село К. го принуди, поради големите разноски за издържането му, да отдели един от женските членове. Жребият се падна на средната му дъщеря Цветана - тя трябваше да пристане някъде слугиня. Мълком изслуша девойката бащиното си решение и, нещо тежко легна в гърдите й…
Тя трябваше да се раздели с родно место, семейство, другарки - с всичко, което тя бе опознала в 16-годишния си живот: бурни тлаки, зимни седенки, идилични срещи по извори със селски моми и момци и… първо либе.
Щедро бе надарил Балкана това селско чадо. Висока, стройна, с широки пълни гърди и красиво миловидно лице, Цветана представляваше плод, що само бодрата планинска природа може да отгледа.
Големия запас от физическа енергия, що криеше масивното й тяло, не разваляше стройната хармония, прокарана от вещата ръка на природата между отделните части на нейното тяло. Кървените, алени бузи отговаряха на вечно засмелите уста, а сключените смолени вежди вито се кършеха над живите орлови очи.
Смирено понесе Цветана това жестоко решение - бащата го искаше, а тя да упорствува не беше простено. Пък и тя сама намираше баща си доста правдив. Нему стана невъзможно да ги издържа; имаше си земя, наистина, но и борч имаше. На каса, лихвари по-голяма част от имота бе заложен, но.. утешаваше се селякът - не е само той в такова лошо положение: цялото село борчлия било; от учителя бе научил, че само 9 души в селото нямали дълг. - Тъй ще да си е наредено, мислеше наивният селяк.
Рано една сутрин Цветана напущаше селото, придружена от баща си. Пряко през могилата тe заловиха пътя за Т. и изгубваха от очи малкото, скрито в полите на балкана селце; на превала, за последен път Цветана извърна насълзени очи да зърне това место, за което копнееше сърцето й.
Мъчителна тъга се рисуваше по обсълзеното й лице. Бродеща след баща си, Цветана унило поглеждаше как бягаха зад нея предпланините, в които се гушеше родното място. Буйно се вълнуваха младите й гърди…. Правилните форми на тялото изпъваха подплатеното с широка ивица атлас сукманче, а извезаната бяла риза се ту издигаше, ту въвличаше след дълбоките въздишки.
Долу, в дъното на превала, където от окото се изгубва цялата околност на селцето, рано утринен лъч се промъкваше през китни върхове на високите тополи и озаряваше малката крайречна равнина, където играеше селското хоро по големи празници.
Дълбока въздишка се изтръгна из гърдите Цветанини, когато нагазиха в ограденото с тополи хорище. Тук, где първи любовни чувства са трептели, сега глухо и мъртво стои всичко пред младата мома.
Мълком се спотайват храстите, пазачи на младежките любовни сцени; обрусени стърчаха белите стволове на обшарените с подписи тополи, в китните върхове на които утренник шепне тайнствено и поздравява пробудилия се поток…. Ни смях, ни глъч, ни резливия глас на гайдата не нарушават покоя..
Но иде празник, нямата долина пак ще оживее, кръшно хоро ще се залюшка, младежки чувства ще се запилеят, а Цветана отива…. Няма младини, може би, вече.
В града те стигнаха по обед и до вечерта намериха място за Цветана; нея условиха слугиня у един чиновник с 40 лева заплата за година. За да не харчи пари, бащата реши да си замине още същата вечер. Разделящ се с Цветана, той й зарича за много работи: да слуша господарите си, да се учи, и най-главно да се пази. Девойката не разбираше добре предупреждаването на баща си, - от що да се пази, но все пак вярваше, че, може би, има нещо, от кое да се варди… чувала бе лоши работи за слугини.
Дигна бай Нено дисаги на рамо, а Цветана все не свеждаше очи от него - той я оставяше тъй скоро между непознати хара.
- Тате - искаше да каже нещо Цветана, но гласът й се задави и горещи сълзи се оброниха по печално лице.
- Нищо, нищо - ние щем скоро да те наглеждаме, ти само слушай… със същия печален мотив отвърна бащата и прекрачи прага.
Отмина вече селяка, а Цветана продължаваше да гледа след него, ронеща сълзи, дълбоко развълнувана.
Тежък бе новия живот за ненавикналото селянче. Никой не продумваше блага дума, нито понечваше да подели чувства; тя само заповеди и глъчки слушаше. Ней още повече дотежа живота, когато тя почна да изпитва неприятностите и по улицата. Тежко й беше да виси по цял час край чешмите, където биваше обезпокоявана от различни улични момчета. Ней се виждаха мръсни деянията на другарките й, които, отрудени и нахоквани в къщите, вардеха минутата да се наберат по чешмите, за да се закачат.
Не тъй разбира и времето обаче. Не мина много, и младото селянче се увлече, и неговите чувства се поквариха… - нали, там се добираше до някаква си приятност! - Ех, що му е нему от какво естество е… Почна да забравя Цветана - много работи забрави, и предмета на сърцето си забрави биля… Година се минаваше, а тя е много - бързо пипа животът, майсторски пипа той - характери железни като тесто мачка, та едно младо селянче ли?
Цветана забрави за година всичко и се изхайти както другарките си. По това време именно господарят й го местеха в София и нейният баща, неподозиращ промените в дъщеря си, даде съгласието си за заминаването й.
През втората година на слугуването си Цветана се още повече промени. Животът, що я заобикаляше, наложи печата на влиянието си. Обществото, в което се движеше младата девойка, на всяка крачка се присламчаше около нейната девственост.
Балкана, традиционната селска мъдрост бяха далеч, за да пазят девойката от похищенията на извратеното общество. Без смущение вече Цветана понасяше закачките на войниците и слугите по чешмите; стърпите й, напълнелите й гърди се оскверняваха от различни ръце - ръце, които не хващаха това от любовни чувства, а под влиянието на едни само неопределени полови страсти.
Нямаше мира Цветана нито вън, нито вкъщи. Колчем се прибереше от улицата, раздразнена от закачките на слугите, тя изпадаше в ръцете на разгаления господарски син. Противящо се изпърво, момичето под натиска на несвободния си живот, обръгна. Подлите нежности, с които синът я изкушаваше, тя ако и да ги не вярваше, но не ги пренебрегваше; раздразнения младеж в своите заобикалки край Цветана си позволяваше да й говори и за любов. Очевидната яловост на тези чувства се не скриваше за Цветана, но тя нямаше нужда от любов; тя не само, че не се възбуждаше в любовни увлечения от тези користни чувства, но никога и не допущаше да бъде жена на поклонника си. Тя един вид му отслужваше, като негова слугиня, т, е. смътно някак си вярваше, че, може би, господарските права да се простират и над тялото й.
Майсторските подмилквания на младежа отидоха дотам, щото Цветана му се отдаде…. Това беше три месеца след дохождането им в София. Прелъстителят след някое време замина в странство на учене, а Цветана остана да слугува, без да е известно някому станалото. След няколко месеца обаче нейната вънкашност откри опорочената й девственост. Но защото нямаше кой да се взира толкова в нея, измененията отначало не се забелязваха; никой не знаеше, но тя… тя сещаше вече бремето на собствения си позор в утробата си.
Дойде обаче и времето, когато физическите белези на бъдещата майка не можеха да се скриват. Възмутени господарите ругаеха слугинята и искаха да признае… Цветана, ако и доста смутена, първом се държеше; тя не искаше да обажда - срамно й беше, пък още и в самата къща. Господарите настояваха обаче, и тя се съгласи - обади… Ако и да искаха от нея признание и тя го даде, - те не повярваха; в разгневяването си господарят политна да я набие за клеветата на сина му, но жената, по-съобразителна, го задържа: тя искаше работата да се свърши без шум. Те държаха Цветана повечето вкъщи и, когато наближи времето за освобождението, я изпратиха при някаква си бабичка.
- Там ти ще постоиш, докато се премине… - говореше съобразителната госпожа, - и после ще дойдеш пак у нас.
Бабичката, при която остана Цветана на попечение беше една сводница; господарите й заплатиха за издръжките и си умиха ръцете.
Няколко дена след акта детето умря. Сводницата му бабуваше… Този къс оживена материя, който премина за малко живота, като че отнесе благородството на майката; безпътното му зачеване и странно умиране изразиха само кръстосването на жизнения процес. Цветана като че не взимаше участие в него; хитрите съпоставяния на околните й от минутата, в която тя не можеше да скрива бременността си, я направиха тъй апатична към собствения си плод, щото в този студен и безцеремонен акт останаха от начало до края проявленията само на една физическа нужда.
Скри се вече бремето, що позореше, и Цветана се привдигна малко изнурена само. Сводницата се грижеше около нея, и тази услужливост Цветана забеляза, без да знае що се крие зад нея.
Тя можеше вече да заеме първата си работа, нея обаче я не търсеха, пък и тя не бързаше - при бабичката беше добре. Един ден тя замоли прислужницата си да съобщи на първите й господари, че може да се върне. Отрицателният отговор не я смути - господарите отказваха да я приемат, но бабичката не бързаше, тя сама я канеше да останела, щели да работят двама, докато си напечелела пари за връщане в село.
Година и няколко месеца се минаваха вече, а Цветана не знаеше нищо за селото си, за своите родители - тя ги забрави; животът, в който я въведе бабичката, отвлече вниманието й и тя забрави всичко. Един път похитена девствеността й, беше лесно вече да се отдава: сводницата почна да търгува с нея, докато най-сетне, опасающа се и тя от нещо, я дари в един шантан….
Вакхалния живот в шантана понесе за нейната буйна натура; горещите й страсти, привлекателната вънкашност конкурираха отърканите вече прислужници. Под влиянието на различните си почитатели тя се изврати още повече; тя нищо свястно не научваше, защото целта на всекиго биваше много близка: да я предразположи, - какво може да се говори свястно на едно развалена жена….
В шантана Цветана не искаше да знае за никого и се изцяло промени. Тя бе станала доста възмъжала госпожа, с широко развити гърди, пълнокървено лице и съблазнителни игриви очи; забрави произхождението си и с една груба надменност се надсмиваше на селяните и по-простите хора; и имаше основания - обществото, на което угаждаше беше от по-висшето: чиновници, офицери…
Тя почна да пие и пуши; в късо време усвои целия тоалет на шантанския живот.
А бащата напусто пишеше писма до първите й господари добре да я гледат, да я учат… На втората година чак той поиска от бившия Цветанин господар да му я повърне, понеже е станала вече за женене. Селякът остана изумен обаче от известието им, че Цветана ги отдавна напуснала и била някъде си из града.
Тези неопределени известия разтревожиха Цветанина баща и той на другия ден замина за София. Още с пристигането си вечерта той се яви при чиновника, комуто повери дъщеря си и се научи къде е била.
Развълнувано селякът разпитваше къде е шантанът „Балкан”. Той го не разбираше какво е, но предчувствуваше нещо лошо…
Шантанът „Балкан” беше пред него и той силно развълнуван се качваше по стълбата. Виковете на публиката, музиката, неизвестността дали ще завари там дъщеря си и ако е там, в какво положение ще е, го объркваха и той вървеше като зашеметен, държащ се о перваза на стълбата.
Той стоеше най-после пред стъклените врата и свят почна да му се вие от зрелището… Мъже, полуголи жени, пият и… се закачат…
- О, дядо, влез де, влез… - и една от жените присегна от вратата и задърпа смутения селянин.
Почти машинално той влезе вътре и остана като истукан… Цветана тъй също полугола, седеше край една маса, заградена от двама мъже….
1901 г.
сп. „Труд”, бр.8-9, 1901 г.
