СТ. РУНЕВСКИ
Дечицата на нашата страна трябва да знаят имената и делата на ония българи и българки, които са сторили в живота си нещо хубаво за своето отечество.
Те трябва да ги запомнят и предават от уста на уста довеки, защото не злото, а доброто не трябва да се забравя никога.
П. Р. Славейков, Хр. Ботьов, Л. Каравелов, Левски, Х. Димитър, а в ново време - П. Славейков, Ив. Вазов, Ив. Шишманов и прочие трябва да бъдат обичани и уважавани, а книгите им четени с любов и увлечение.
Те създадоха България, бориха се за нея, за нея умряха, дадоха ума си, сърцето си и всичко друго, за да я видят честита, в която вие волно тичате по широките й поля, ненагледни лъки, над които се вдигат горди и красиви балкани…
В дългата редица от такива добри българи личи името на Ст. Руневски, роден в гр. Дряново на 15 август 1877 год., починал на 24 януарий 1919 год. в София.
Руневски е син на бедни и трудолюбиви родители. От ранни години той е обикнал труда и народа си, родно място и сладките български песни.
И когато пораства и става образован човек, той написва красиви стихове, хубави разкази за нашия българин, за ненагледна България, за нейните училища, учители и децата, които се учат в тях.
Кой не знае от вас хубавото четиво от читанката „Хляб за другарите”? То свети като злато, приказва като Божии уста… Сам той е бил учител, радвал се е като на вас, рошавци и палавци, и до смъртта си не ги е забравил.
Мир на праха му! Той беше достоен син на нашето отечество, отличен учител, даровит поет и писател, а най-много - кротък, смирен, незлобив човек.
Следвайте примера му!
——————————
в. „Поточе”, 1 април 1929 г.
