Костис Паламас
Костис Паламас (13.01.1859, Патра -27.02. 1943, Атина) е гръцки поет, романист, драматург, историк, литературен критик и преводач. Произхожда от историческа фамилия от Месолонги, градът на гръцката революция от 1821 г. На седем години загубва родителите си и пристига в Месолонги, където е отгледан в семейството на чичо си - известен филолог-елинист и богослов. Завършва гимназия в Месолонги. Пише от юноша. Учи право в Атинския университет (1875). През 1880-те г. работи като журналист, проявява се като литературен критик, пише статии и фейлетони. След 1897 г. е назначен за секретар на Атинския университет, на която длъжност остава до пенсионирането си през 1926 г. Член на Атинската академия на науките от 1926 г., а от 1930 г. става неин президент. През 1886 г. излиза първият му сборник със стихове - „Песни за моята родина”, последвана от епико-лиричната творба „Химн към Атина” (1889), „Очите на душата ми” (1892), „Ямби и анапести” (1897). В атмосферата на обществения подем от края на XIX - началото на XX в. лириката му е изпълнена с патриотични настроения и мотиви за национално възраждане. Издава поредица от поетични сборници: „Неподвижен живот” (1907), „Сатирични етюди” (1912), „Олтари”, (1915), „Сонети” (1919), „Нощите на Фемий” (1935), „Избрано” (1937) и др., както и епичните поеми „Дванадесетословът на циганина” (1907) и „Свирката на краля” (1910). Публикува и „Разкази” (1920). В продължение на много години е редактор във вестници, сътрудничи на списания, публикува сатирични стихове, обявява се в защита на народния език и националния дух в литературата. Пише и стихове на работническа тематика - „Песен на работниците”, „Работници и селяни”, „Надигането на пролетариата”. Проучва значението на поетите Калвос, Соломос, Валаоритис, както и народната песен. Превежда стихове от Верлен, Метерлинк и др. Оставя голямо по обем творчество - 20 поетични тома, както и 20 тома с проза, театрални произведения, исторически есета, критически студии. Лауреат на Национална награда за литература (1914), автор на химна на Олимпийските игри (1895). Номиниран за Нобелова награда за литература няколко пъти от 1926 до 1940 г. Умира по време на нацистката окупация на Гърция през 1943 г. на 84 г. 40 дни след смъртта на съпругата си. Погребан в гробището на Атина. Погребението му се превръща в грандиозна народна манифестация. Част от творчеството му е преведено на много европейски езици.
Публикации:
Поезия:
НАСРЕЩА Е ПРОЗОРЕЦЪТ/ превод: Божидар Божилов/ брой 32 септември 2011
ИЗ „ГРОБЪТ”/ превод: Владимир Башев/ брой 41 юни 2012
БАЩИТЕ/ превод: Теодора Стайкова/ брой 74 юни 2015
ХИМН КЪМ АТИНА/ превод: Мария Христова/ брой 91 януари 2017
НАПРЕД!/ превод: Борис Струма/ брой 91 януари 2017
ШЕСТНАДЕСЕТГОДИШЕН БЯХ…/ превод: Божидар Божилов/ брой 119 юли 2019
Кореспонденция:
ПИСМО НА КОСТИС ПАЛАМАС ДО ДИМИТЪР ШИШМАНОВ/ брой 115 март 2019
За Костис Паламас:
