Костис Паламас

превод: Божидар Божилов

ШЕСТНАДЕСЕТГОДИШЕН БЯХ…

Шестнадесетгодишен бях,
когато влюбих се в Потула, хубавицата.
Момиченце!
Един ден подарих й аз лика си
във мъничко сърце от чисто злато.
Взе дарът ми моето момиченце, Потула,
от радост бледата й хубост като роза разцъфтя…
А сетне?… Лика ми тя разкъса и го хвърли,
сърцето златно върху шията си тя окачи.

ПАНАИР В КАКАВА

Дойдоха циганки, облечени
във нови празнични фустани,
дойдоха циганки, накичени
с дебели лъскави гердани,
дойдоха те в червени рокли,
с големи, яркожълти кърпи.
О, сладострастни тъмни устни,
очи зовящи, гръд корава!
Дойдоха със венци в косите,
на май цветята вред обрали,
с цветя в ръцете ненаситни,
дайрета бият и звънчета,
хоро заплитат и извиват,
възпяват май, красив и светъл.
Сред групата им пъстроцветна
една откъсва се и ето
започва танц, върти ръцете,
подскача, хлъзга се, извива
като момиченце щастливо
на осемнадесет години.
В лудешкото хоро безумно
и в танца сякаш е царица,
разпръсва трепет, страст и нежност
магьосницата хубавица.

ЧЕТИРИСТИШИЕ

Недостоен е тоз, който чуе изтръпнал
на своето време суровия глас,
понесен от светла тръба или тъпан,
и не каже високо „Да! Тука съм аз!”