НАПРЕД!

Костис Паламас

превод: Борис Струма (Борис Маковски)

НАПРЕД!

Напред! Без страх да полетим
под мълнии и блясък,
просветна мечът ни сред дим
и карабинен трясък.

На Пинд и от Тайгет, дори
далеко от Балкана,
едничка мисъл ни гори:
напред срещу тирана!

Издигайте ни, планини,
море - кипи сред зноя,
на флотата ни помогни
да победи във боя!

Гласът на Ригас ни зове,
достига висините,
о, черногорски лъвове,
и на Олимп орлите!

Напред! Без страх да полетим
под мълнии и блясък,
просветна мечът ни сред дим
и карабинен трясък.

Морея, Румели и Крит,
на Гърция полята
трещят от боя гръмовит -
напред, горят сърцата!


ХИМН КЪМ МИРА

Във общността, която се издига
чрез Теб, войната свърши най-подир -
страни безброй краката Ти целуват -
о, Мир, о, Мир, о, Мир!

Там, дето стъпиш, избуяват ниви,
за Теб извира изворът безспир
и чудеса в ръцете Ти твориме,
о, Мир, о, Мир, о, Мир!

Мечтата Ти през светлина минава,
душа и вяра става най-подир,
че твойте мечове са ключ и рало,
о, Мир, о, Мир, о, Мир!

Ти носиш ред, спокойствие и мъдрост,
възпяват те със псалми в светла шир
и лилии са твойто огледало,
о, Мир, о, Мир, о, Мир!

Родини, струват ли тръби и слава,
и лаври - мъжеството що красят,
о, струват ли те, колкото едничка
усмивка на Мирът?


ПЕСЕН НА РАБОТНИЦИТЕ

Ний сме работниците, със пот поим земята,
поим я, за да ражда плодове,
за да цъфтят цветя, край нас да виждаме благата,
а вечно да сме в нищета ний - нейни синове!

Ний сме работниците, ний с честен труд се славим,
с потта си месим хляба на света,
от мечове по-силни са ръцете ни корави,
макар и оковани, с тях копаем ний пръстта!

Работници, жесток закон на алчни и богати
без срам изяжда нашия имот -
да се сплотим в едно сърце със пориви крилати!
О, свята правда, загърми, блесни и ти - възход!