Костис Паламас

превод: Мария Христова

ХИМН КЪМ АТИНА

Благословена бъди, щастлива бяла страна!
Никоя друга под слънцето, никоя по света
не се сдоби със талисмана на моята закрила.
През толкова страни преминах бързокрила
и ме съзряха на Гърция обичните от мен места
като вятър и като орел, като облак и звезда.
Но на твоята земя тронът ми вековечно ще стои
и любовта ми в твоята пръст единствено ще зацъфти.

ДИГЕНИС И ХАРОН

Харон яхнал кон отвежда
Дигенис и други като стадо
в царството на мъртвите…
Плачат и се вайкат по пътя си към ада.

И ги държи завързани
за коня си с въжета здрави -
на мъжеството вихъра,
на красотата бисери отбрани.

И сякаш не го е сграбчила
ръката на Косача
сал юнакът без да трепне
се взира във ездача.

“Дигенис Акрит съм аз, о, Харон,
и вечен съм. Не ме ли позна,
когато се борихме и ме докосна
на хармана на смъртта?

Аз съм безсмъртната
душа на Саламина;
меча гръцки аз донесох
във града на Константина.

Във Тартара не чезна аз,
а само си почивам,
към живот отново се завръщам
и народите въздигам!”