Костас Паламас

превод: Владимир Башев

Из тоя път, по който
чер конник те отведе,
недей да вземаш нищо
от дланите му бледи.

Печално, бедно кринче,
потоци ще те мамят,
но знай, че в ада влагата
измива всяка памет.

Не пий, не пий, защото
съвсем ще ни забравиш,
а гледай скришни белези
по пътя да оставиш.

Нали си много малко,
като сърце на птица,
и няма где да вържеш ти
ни меч, ни дипленица.

Приветствувай с усмивка
султана на нощта,
вдигни се леко-леко
високо над света.

И в тъжната ни къща
ще се завърнеш мълком,
стани на топъл вятър
и ни целувай дълго…

—————————–

„Гробът” е поема за смъртта на детето на поета.