БАЩИТЕ
превод: Теодора Стайкова
БАЩИТЕ
От мене щом поемеш градината ни стара,
не я оставяй, сине, каквато я завариш!
Копай я по-дълбоко, ограждай я по-здраво,
знай - щедро ли я сееш, тя щедро плод ще дава.
Преплетените клони подкастряй ти красиво,
със изворна вода направо я поливай.
И щом обичаш жизненото, здравото в човека,
ръси вода светена - от нея злото бяга;
и семето подбирай - да бъде чисто, здраво.
Ори и сей грижовно… Но дойдат ли усилни
и кървави години и птиците избягат
уплашени далече, и твоите дървета
на пушката ти само са нужни за пусия,
не се плаши от буря!… Напред! Със огън! С брадва!
Градината изсичай! Да стане угар равна!
И в крепост превърни я, от нея да се биеш:
за новото, което все чакаме да дойде,
което се задава на битките в тътнежа
и винаги заглъхва на времето в кипежа.
Но нищо! Ти воювай, щом в тебе е изгряла
идея-меч, корона, над всичко заблестяла.
ЧЕШМИЧКА
Чешмичке във двора на нашата къща,
не чакай да пия от твоите устни -
без чаша кристална при тебе се връщам.
Строши се отдавна… Аз сам я изпуснах.
Да пия? Боя се ръцете си мръсни
и адската жега в устата си блудна
до теб да докосна… със тях ще прекъсна
на твоята тежест прохладата чудна.
ИЗ „ФЛЕЙТАТА НА ЦАРЯ”
Седмо слънце
Как радостно блести деня под утринното слънце!
Атина е сапфир сега, земя, на твоя пръстен!
И колко много светлина света облива щедро,
и толкоз ярко тя блести, че ясно се разбира
кое е сън, кое мъгла, кое е нещо плътно,
и гордото, и скромното сега пред теб са равни…
И оня връх на Пендели, и тая детелина,
и светлокаменния връх, и мъничкото цвете -
с една везна едно тегло твореца днес им дава.
Разкри ни всичко, светлина, и всичко ни показа
като отсъждаща съдба!
МЪДРОСТ
Наука здрава,
о, мъдрост стара,
на силни - вяра,
на горди - слава!
Въоръжавай
се с меч! Изгаряй
в мечти най-жарки!
Далеч - измама
което носи!
Заблуди стига!
Аз искам само
теб да докосна,
премъдра книга!
