ПАЛАМАС
превод: Кръстьо Станишев
Ехтете, о, тръби! Разтърсвайте, камбани,
със звън просторите на родната страна!
Кънтете, тъпани! От светлина огряни,
високо вейте се, свободни знамена!
Пред тоз ковчег се скланя Гърция. Да вдигнем
от лаври планина в сияйни висини
и в седмото небе върхът й да достигне -
че вече Той мълчи, ще промълвим ли ний?
Но ти, Народе нищ, чиято реч презряна
Той взе и възвиси отвъд звездите чак,
ти сподели сега божествения пламък
на съвършената му Слава, като стяг
вдигни го на ръце, да блесне пак над нас,
възпяваме го ний, от него озарени,
ти промълви в един дъх само „Паламас“!
Да екне името му в цялата Вселена.
Ехтете, о, тръби! Разтърсвайте, камбани,
със гръм просторите на родната страна!
Звучете, рогове! От светлина огряни,
високо вейте се, свещени знамена!
Пред тоз ковчег се скланя Гърция. Един
народ издига своя поглед мълчаливо
и Храмът светъл до света светих пламти,
и ето - облакът на Слава го покрива.
Защото там, над нас, където бляска пулса
на вечността, до днес неизразен и скрит,
към святата душа във този час се спускат
Орфей и Соломос, Есхил и Херкалит.
О, свойто Дело в таз земя вгради душата
с божествената Мисъл, с разум озарен,
при боговете днес възлиза в небесата,
във танца им да грей, безсмъртен и блажен.
Ехтете, о, тръби! Разтърсвайте, камбани,
със звън просторите на родната страна!
Звучи, възторжен химн! От светлина огряни,
високо вейте се вий, страшни знамена!
—————————–
* Стихотворението е рецитирано от автора на погребението на поета Паламас през 1943 г.
