Александър Шевельов
Александър Александрович Шевельов (13.07.1934 - 30.10.1993) е руски поет. Ражда се в село Крисилино, Калужка област. В годините на нацистката окупация семейството му се укрива в горски селища. Завършва занаятчийско училище в Новомосковск, техникум по индустриална промишленост в Ленинград, институт за точна механика и оптика в Ленинград (1961) и Висшите литературни курсове в Москва (1973). Публикува от 1955 г. От 1961 г. работи като инженер в ленинградски научноизследователски институт, после в ленинградската телевизия, завежда литературната част в ленинградския театър за драма „Пушкин”, редактор в сп.”Аврора”. Сборници с лирика: „Август” (1966), „Грънчарско колело” (1969), „Нежността на земята” (1970), „До първата звезда” (1975), „Прости вести” (1976), „Единствена земя” (1979), „Дочу ми се свирка” (1981), „Върнах се от бурята” (1982), „Есенен кръстопът” (1984); „От цяло сърце” (1984) „Викам съдбата” (1985), „Зимни радости прости” (1986), „Сърцето на майката” (1988), „Вечерна равнина” (1989). По стиховете му са написани редица популярни песни и вокални цикли. Посмъртно излизат книгите му: „Последни редове” (1994), „Линия на съдбата” (1995), „Напускам ви” (1995), сборника с песни „Чува ли се песента - пее тишината” (1996), „Избрано: Стихотворения. Проза. Приятелите за поета” (1998), „Поклонение на словото. Автобиография. Избрано” (1998). Шевельов е поет на руския пейзаж, на неизчерпаемия селски свят, обикновените земни радости, стиховете му са лишени от патетика, те са оригинални и самобитни. За него и селото, и градът (на който също посвещава редица стихове) са същностни проявления на велика и неделима Русия. На български преди 1989 г. е превеждан от Михаил Берберов, Петко Кицов и др.
Публикации:
Поезия:
ОГНИЩЕ/ превод Татяна Любенова/ брой 28 април 2011
ДУШАТА МИ НЕ ЗАГРУБЯ…/ превод: Георги Ангелов/ брой 30 юни 2011
