Ивайло Иванов е роден нa 4 септември 1972 г. в гр. Троян. Завършва висше образование специалност българска филология във ВТУ “Св. св. Кирил и Методий”. Работил е във в. “Литературен форум” /1997-1998/ и в издателство “ПАН ВТ” – Велико Търново. Автор е на книгите: “Хензел и Гретел” /1995, поема/, “Искри от воденичните ми камъни” /1997, сатира/, “Очи на дете” /2005, ранни стихове/, “Филологически поеми” /2006/, “Пастирът на мухи” /2008/, “Песен за бащите на прехода” /2010/, “Брачни песни” /2013/, “Светогорски пътеписи” /2013/, “Нов сън за щастие” /2015/. Публикува в централния и регионалния печат. Живял в Троян. Умира на 30 май 2016 г.

Публикации:

Поезия:

ПОЕТ/ брой 4 декември 2008

ТЪРНОВО В ШЕПИ/ брой 5 януари 2009

ПОСЛЕДНАТА УТОПИЯ/ брой 8 април 2009

ДИПТИХ ЗА ВОДАТА/ брой 9 май 2009

ПЕЙЗАЖИТЕ НА МОЯ РОДЕН КРАЙ/ брой 11 юли 2009

ИЗ „СВЕТОГОРСКИ ПЪТЕПИСИ”/ брой 85 юни 2016

Публицистика:

ПАМЕТТА НА СЕТИВАТА/ брой 6 февруари 2009

Критика за Ивайло Иванов:

„КЪМ ТЕБ ВЪЗНАСЯМ - НА КРИЛА - ДЕЛАТА СИ!”/ автор: Красимира Василева/ брой 61 април 2014