ДИПТИХ ЗА ВОДАТА
НА ТИХИЯ БЯЛ ДУНАВ
И на Галя от Свищов
Ти казваш, че брегът във твоя град
от няколко години все се рони
и с рухващите бучици назад
отстъпва пред талазите огромни.
Учудвам се, приятелко, че ти,
която знаеш толкова история,
и толкоз теология, почти
пропускаш тази проста алегория:
Тече реката! Времето шуми…
Не валсове – сълзи водата носи!…
И плискат се в нозете ни вълни
със намеци убийствени и коси,
които спрямо нас сега брега
съзнава по-отчетливо, защото
последна свобода ни е това:
Подронват ни водите на Европа!
НОЩНИ ВОДИ
„Нощ, улица, фенер, аптека…”
Ал. Блок
Река, река, прозрачна като плът
на праведник при идещото Възкресение,
под моите прозорци днес текат
струите ти, безстрастни като времето.
Аз всяка нощ сънувам, че вали
и будя се, уплашен от светкавици,
но ясно виждам: нощните води
текат покорни сред чемшир и здравец.
Така навярно всеки земен страх
е бутафорен: будим се и виждаме
как лампи, нощни улици, гора
градчето на бита ни са иззидали.
И само тъмна някаква река
/отде дошла? без нея по-добре ни е!/
тече, тече към края на Века
и рони бреговете ни с ръка
на праведник при идещото Възкресение.
