ПОСЛЕДНАТА УТОПИЯ
ПОСЛЕДНАТА УТОПИЯ
„В Цариградските палати
разтрепера се Осман”.
- Грешиш, не е Осман, ами Роман!
- Роман е, знам, но нашият роман
по-дълго време беше със Осман.
Пък и не виждам разликата де е,
понеже зад държавните идеи
и на романска, и на отоманска нация
се криеше еднаква теокрация –
и само богът беше им различен,
но все таки на тоя Бог обичан
принасяха те в жертва свободата
на своите съседи.
С късна дата
това и днеска случва се, уви,
и империята, дето се гради
от Албион до Източната Рус
или – със Европейския Съюз.
А знаеме, без всякакви мистерии,
как свършиха предишните империи,
понеже като квас на гибелта им
заложен бе балканския човек.
Предвиждам вече бъдещето тъмно
и на Съюза – още в този век!
Знам, всичките сравнения са груби,
но все таки по точки малко губи
Съюзът нов в сравнение със старите
империи на трона и олтарите.
И разликата главна, както знаем,
е във това, че кесарят на тия
царства в пороци тънеше отчаян,
но случваше се и да се разкае
във главния им храм – Света София.
Или във Истанбулската джамия,
наречена Омарова. Да, да!
Тъй смъкваше от плещите беда.
Или пък я не виждаше – брадата
на патриарха скриваше бедата.
Хайде сега ти, Мануел Барозо.
живота ти когато не е розов,
покай се, моля те, във Парламента
на Брюксел! Ще усетиш като мента
по устните си станиолен вкус.
По-тъжен и от португалски блус
е новият Съюз. И няма „стига”:
завърта се съюзната верига
и с номера на своите зъбчати,
въртящи се машинни колелца
с перфидна радост тя ще подпечати
челата на човешките лица.
И няма тук Света София, няма
Омарова джамия. Със голяма
измама подменено е сега
сакралното единство. И тъга
изпълва ме до дъно, като гледам
как пред екрана всяка нощ съседа
на запад бие чело за молитва
и подир миг молитвата му литва
към Брюксел – и кубетата му стъклени
пращят от светлини, подобно пъклени,
конспиративни мозъци, в които
проблясват мисли, от света укрити.
Но все таки едно поне е видно
през бляскавия гланц на плексигласа.
И може за света да е обидно,
и може да е късно за разгласа,
но ще го кажа: В ерата, названа
с езическото име „Водолеят”,
не светлина, а просто нова кана
от старата вода ще ни подлеят.