/Графики и акварели/

Ивайло Иванов

ЛЕТЕН АКВАРЕЛ

Дъгата? Детска шарчица
на Бога.
Повдигнал е той свойта четка, потопена
във раните
на всички земни раси.
И драснал върху листа на небето този
седмоцветен
акварел на болката,
преди
щастлив-усмихнат да заспи
в юрганчето на облаче изпрано.

БЛАГОВЕЩЕНИЕ

Росата сутринта е чиста
като утробата на Богородица.

- Да бъде според волята ти! – шепне
тревицата на слънчевия лъч.

Проблясва той –
и капката зачева
небесна светлина и земна угар.

И небесата със пръстта и този път
във капка от роса се помиряват.

ЗИМНА ГРАФИКА

Зарити врабчови следи в снега:
свенливи руни.
Бегли гербове на болката.
Там, дето парещият сняг е изхрущявал
под тежестта на босото краче,
там, дето сребърният скреж за миг е срязвал
отчаяните
голи ходила,
сега: саван от пресен скреж и драскотина –
тъй нежна
като драсване със мигла.

ОСВЕЩАВАНЕ

Могилките под колелата се изтърколяват
и в Търново
навлизаме по залез.

Безброй запалени лампади са разпръснати
по хълмовете и красиво светят
подобни милиарди водни капки.

Тъй сякаш Някой, току-що възкръснал,
решил е да остави тук следа
и със дланта си старческа е ръснал

града
със светена вода.

СВЕТА ГОРА

Като въжета пътища преплетени
са стегнали
гърдите на баира

По гръб полегнал косо в равнината,
напомня хълмът
древен Голиат,

върху когото ние всяка заран
изкачваме се като лилипути,

за да достигнем – нищи – до главата му
с централния му мозък:
университета.

МИСТИЧНАТА ЛОЗА

В читалнята – разискрено жужене.
И аз не знам дали жужи пчелинът
от детски погледи, накацали върху листа.
Дали бръмчи с крилцата ципокрили
случайно излетяла
мъдра дума.
Или жуженето разнася се от тази
надвиснала редица тежки лампи –
както гроздове на мистическа Лоза –
принесли, според силите си,
двайсет,
тридесет
или стократни плодове от светлина.

ВАРУША

Тук уличките тъй са тесни, че човек не може
дори да падне напреки на пътя.
Пък и да падне – стрехите над него
се сключват като длани за молитва.

АРАБСКИ НОЩИ

Върху камили построен е този град:
Баирите са гърбици застинали!
От там – и този впесъчаващ глад
и чувството за зной и за пустиня.

ТЪРНОВО В ШЕПИ

Осмях те някога:
студентските зеници
видяха в твойте хълмове гърбици
и амбиции.

Сега от други вятър съм отвян
далеч от теб, но щом разтворя длан,
пак виждам твоите баири и кубета

в мазолчетата
на работната ми шепа.

БЪЛГАРСКАТА КОЛЕДА

Очите на деца
в нощта на Рождество.

Приличат на протегнати панички,
от чието дъно
те гледа бистротата на очакването.

Какви ли дарове нечути чакат?
А сънят,
нехаен, със чувала си ще мине
във всичките панички
да положи
петачетата прашни на клепачите.