Николай Борисович Рачков е роден на 23.09.1941 г. в село Кириловка, Арзамаски район, област Горки, Нижегородско. Баща му загива на фронта. Завършва средно образование в Арзамас, а през 1964 г. - историко-филологическия факултет на педагогическия институт в Горки. Работил е като учител и като журналист в Арзамас (1966). От млад публикува, отначало в градската, после в областната и централната преса. Негови творби са отпечатвани в списанията: “Сельская молодежь”, “Молодая гвардия”, “Юность”, “Наш современник”, “Москва”, “Нева”, “Звезда”, “Аврора”, “Нижний Новгород”, “Русская провинция”; в алманасите: “Поэзия” (Москва), “День поэзии” (Ленинград), “День русской поэзии” (Санкт Петербург); във вестниците: “Правда”, “Литературная Россия”, “День литературы”, “Завтра”, “Литературный Петербург” и други издания. Член на Съюза на писателите на СССР от 1981 г., членува в Съюза на писателите на Русия. Автор на поетичните сборници: “Кладенци” (1967), “Приказка за Заека”, “Бащин дом” (1969), “Този неповторим свят” (1983), “Само любов” (1987), “Незабравимия дом” (1991), “Сред мъгли и треви” (1994), “Под високо небе” (1996), “Светлина моя лазурна” (1997), “Избрана лирика” (1997), “А Русия я има и ще я има” (2000), “Рябинова Рус” (2002), “Златен венец” (2003), “Върби над вира” (2006). Секретар на ръководството на Съюза на писателите на Русия. Известният поет Виктор Боков нарича Рачков “звънката чучулига на Русия”. Стиховете му са за любовта към Родината, за неповторимата руска история, за природата, те са пропити от болка и тревога за Отечеството. На 10 конгрес на Съюза на писателите на Русия името на Николай Рачков е споменато сред най-изтъкнатите съвременни руски поети, а председателят на Съюза на писателите на Русия Валерий Ганичев пише в “Роман-газета XXI век”: “Николай Рачков трябва да се знае. Той е народен, национален поет на Русия.” Лауреат на литературната награда на Горкиевския комсомол (1981), националната литературна награда “Ладога” на името на Александър Прокофиев (1999), наградата “Александър Твардовски” (2001), Голямата литературна награда “АЛРОС”. Победител във втория Московски международен поетичен конкурс “Златно перо” в номинацията “Най-добро стихотворение на годината”. Награден с главен приз на националния патриотичен фестивал “Ние сме единни - ние сме Русия” (2007). Действителен член на Петровската Академия на науките и изкуствата. От 1987 г. живее в град Тосно, Ленинградска област.

Публикации:

Поезия:

РЕКА В ЛЕЩАКА/ превод: Диана Павлова/ брой 19 април 2010

ТОЙ КАЗВАШЕ…/ превод: Диана Павлова/ брой 19 април 2010

АКСИНИЯ/ превод: Диана Павлова/ брой 19 април 2010

ДАРИ Я, БОЖЕ…/ превод: Георги Ангелов/ брой 44 октомври 2012

АЗ ВЯРВАМ. ПЛАЧА. АЗ ЖИВЕЯ…/ превод: Спаска Гацева/ брой 44 октомври 2012

О, КОЛЕЛО НА СЛЯПОТО ВЪРТЕНЕ!…/ превод от руски: Тихомир Йорданов/ брой 49 март 2013

ЗАПУСТЯЛОТО СЕЛЦЕ/ превод: Дафинка Станева / брой 57 декември 2013

Критика:

КАМБАНИТЕ НА МИХАИЛ ЧВАНОВ/ превод: Татяна Любенова / брой 57 декември 2013