Александър Фьодоров

Александър Митрофанович Фьодоров, руски писател, драматург, преводач, журналист, е роден на 06(18).07.1868 г. в град Саратов, син на бивш крепостен селянин – пастир, впоследствие обущар. Баща му и майка му били малограмотни, единствената книга в семейството била Евангелието. От 11-годишен остава пълен сирак, учи в саратовското реално училище. Печата още като ученик във в. “Саратовски дневник”, от творчеството му се заинтересувал Аполон Майков. В училището отхвърлят първите му литературни опити и след конфликт с директора, 2 месеца преди завършването на обучението, Фьодоров трябвало да напусне. Прави неуспешен опит за самоубийство. Излизайки от болницата, се установява в Москва и се посвещава на литературен труд. Дава частни уроци в Москва, после се увлича от театъра, играе като актьор, пътува с театралната трупа в провинцията (1888-1890), живее в Уфа, от 1896 г. – в Одеса, където сътрудничи на местните вестници. Публикува стихове в “Руско Богатство”, илюстрирани издания и др. Първата му книга “Стихотворения” (Москва, 1894) е благосклонно посрещната от критиката. През 1895 г. излизат като отделно издание преводите му на Тенисън – “Maud” и “Светлината на Азия” на Арнълд (1906 – две издания), последвани през 1898 г. от втора книга “Стихотворения”, за която положителен отзив написва Бунин; превод на стиховете на популярната по онова време италианска поетеса Ада Негри (1900); трета книга “Стихотворения” (1903), романът “Степта разкрива” (журнален вариант – 1898, отделно издание – 1900, ІІІ издание – 1912), посветен на епопеята по разхищаването на башкирските земи; романът “Наследство” (1899); 2 тома с разкази (1903). През 1901 г. създава в Уфимска и Самарска губернии столови за гладуващите. Под впечатления от тези пътувания написва романа “Земя” (1905). Четвъртият му роман “Природа” се появява през 1906 г., а петият – “Камъни” – през 1907 г. В следващите десет години издава още около десетина романа, сред които – “Неговите очи” (1913), една стихосбирка – “Стихотворения” (1909), няколко сборника с разкази: “Вълни”, “Кралица” (и двете – 1910), “Баядерка” (повест, 1913), “Есенна паяжина” (1917) и др. През 1901 г. с огромен успех е поставена в Александринския театър в Петербург комедията в пет действия “Повалени дървета”, във връзка с което той се отдава само на литературна дейност. Други пиеси на Фьодоров са “Катастрофа” (1899, в сътрудничество с А. Н. Будишчев), “Старият дом” (1902) и “Обикновена жена” (1904). Пиесите му са издадени в отделна книга през 1903 г. През 1903 г. извършва пътешествие, включващо Турция, Гърция, Египет, Индия, Япония, Китай. Впечатленията от него отпечатва в сп. “Родник” 1904 г. Автор на огромен брой фейлетони и статии в одеските вестници, “Лъч” (издателството на Волф) и др. Превежда Алфред дьо Вини, Джозуе Кардучи, Едмон Ростан, както и произведения на Шекспир – “Троила и Кресида”, поемите “Венера и Адонис”, “Лукреция”, редица сонети, които са публикувани в отделен том през 1907 г. Ученик на Аполон Майков, близък приятел на Иван Бунин, приятел на Чехов и Куприн, литературен наставник на Корней Чуковски и Валентин Катаев. Събраните му съчинения в седем тома излизат през 1911-1913 г. Императорската Академия на науките два пъти го удостоява с най-високата литературна награда – Пушкиновата. Емигрира в България през 1919 г., установява се в София. Преподава руски език и литература в Първа и в Трета мъжка гимназия в столицата. Участва с рецитали на руска поезия у нас, чете лекции в СУ, Военното и Кооперативното училище, участва в дейността на Славянското дружество. Поддържа връзки с български писатели (Стилян Чилингиров, Цанко Церковски и др.) Негови стихове са превеждани на български език от Стилиян Чилингиров, Христо Силянов, Димитър Симидов, Крум Димитров, а в по-ново време – от Красин Химирски. Повестта му “Баядерка”, преведена на български от Крум Димитров, е включена от Стилиян Чилингиров в популярната поредица “Модерна библиотека”. В непубликуваните си спомени Чилингиров го описва като обаятелен събеседник “с колосална начетеност”. Кореспондент на много емигрантски и западни издания, сред които “Русская мысль” (София), “Сполохи” (Берлин), “Перезвоны”. Един от инициаторите през 1922 г. за учредяването на Руско-български културно-благотворителен комитет. Като член на ръководството на комитета работи за набиране на средства от дарения, концерти, вечеринки и др. за подпомагане на бедстващите емигранти. Публикува “Антология на българската поезия” (1924) на руски език, включваща стихове на Вазов, Ботев, Кирил Христов, Яворов, Пенчо Славейков, Дебелянов, Чилингиров, Лилиев, Траянов и други, посрещната радушно в руския и българския печат. Освен тази антология Фьодоров публикува много други преводи в печата, подготвя сборник с 300 български народни песни, който изчезва. “Изчезва и книгата на живота му – романът, който той е писал до края на дните си – през последните му тридесет години!…” (по информация на Кирил Момчилов). В ръкопис е имало и книга с пътни бележки за България. В България писателят не публикува нова своя книга. Умира на 25.04.1949 г. в София, погребан е на руския участък в Централното гробище на града. В Съветския Съюз е бил преиздаден само романът му «Степта разкрива» (Уфа, 1981). У нас не е излизала самостоятелна книга от Александър Фьодоров.


Публикации:


Поезия:

СИРИУС/ превод: Диана Павлова/ брой 20 май 2010

РУСКИ ПОЕТИ/ превод от руски: Красимир Георгиев/ брой 53 юли 2013

БАЛКАНИ/ превод: Kрасин Химирски/ брой 71 март 2015

РОДНО МЯСТО/ превод: Стилиян Чилингиров/ брой 104 март 2018


За Александър Фьодоров:

“НА ЧУЖДА ЗЕМЯ И КЪРТИЦАТА Е ПО-СИЛНА ОТ ЛЪВА”/ превод: Георги Ангелов/ брой 20 май 2010