Александър Фьодоров

превод: Михаил Кремен

Тъй здраво затворих вратите! -
а нямам ни отдих, ни сън:
пак - и през прозорците - чувам
студената есен навън.

Там лудо се вятърът-скитник
по голите клони люлей,
и песни унило-печални
за свойте скиталчества пей.

Неволно аз слушам тез песни:
те страстно ме в мрака зоват,
в безлюдната пустош - далеко
от топло огнище и кът.

Там песен безумна да викна,
залутан сред вихри и мраз, -
и никой да ме не пожали,
да се не пожаля и аз!

——————————

Славянска антология, 1910 г.