Александър Фьодоров

превод: Стилиян Чилингиров

В тропическата нощ над океана
звездите тъй блестят! Обичам аз
на моста да отида - с капитана
да си побъбря, поглед до захлас
в небето впил, къде върви кервана
съзвезден и рои се той всечас.
Ей Ахернар с одежда огньоткана,
ей Южний Кръст, Конпус, като алмаз;
на родний свод, далечен и безкраен,
тях няма ги. Ала защо безспир
една звезда все диря в звездна шир?
Полярната звезда с светлик потаен
привет ми праща в чуждата страна
и сещам, сякаш, родна светлина.

——————————

сп. „Млечен път”, г. 1, кн. 6, 1924