АЛЕКСАНДЪР МИТРОФАНОВИЧ ФЕОДОРОВ
Александър Митрофанович Феодоров е един от най-видните писатели на съвременна Русия. Той се е родил през 1869 год. в гр. Саратов като син на селянин - пастир, който после си отворил обущарска работилница. Останал е от малък кръгъл сирак и се е учил в саратовското реално училище.
Известно време е бил актьор и оттогава, може би, е останала голямата му непримиримост към всички деятели на сцената. Печатал е стихове и разкази почти във всички по-важни руски периодически издания.
Първата му книга „Стихотворения” излиза през 1894 год. в Москва. На 1895 год. Феодоров пуща в отделно издание поеми от Тенисона и др. На 1898 год. излиза вторият му сборник „Стихотворения”, последван в 1900 год. от преводи на Ада Негри и от третата книга на неговите поезии (1903).
Около това време той печати и романите си „Степь сказалась”, посветен на разхищението на башкирските земи, „Наследство”, „Земля”, написани под впечатлението на глада, в борбата с който е взел участие и Феодоров, като ръководител на прехраната в Уфимската и Самарската губернии.
Освен тия е написал още множество други стихотворни и белетристически произведения, видно място между които заемат романите: „Природа”, „Камни”, „Его глаза”, „Бадера” и др.
През 1901 г. е била поставена с голям успех в Александрийския театър в Петроград петоактната му комедия „Бурелом”, която принадлежи към тъй наречените „пиеси на настроение”. Тази и други пиеси на Феодорова като: „Стихия”, Старый дом” и „Обыкновенная женщина” са излезли заедно през 1903 г.
Феодоров, който е безспорно един от най-талантливите и най-плодовитите писатели в Русия, е в същото време и страстен пътешественик.
Той е обиколил Далечния Изток, бил е в Турция, Гърция, Египет, Индия, Япония, Китай, Америка и пр. Впечатленията си от тези обиколки е изложил в редица прелестни книги и фейлетони, винаги посрещани приветно от руската критика.
Сега, поради междуособиците в Русия, този виден писател на нашата освободителка, се намира в София и изкарва своята прехрана с уроци по руски език в Трета мъжка гимназия.
Едновременно той приготви в превод на руски една антология от 120 български стихотворения, която, за жалост, не можа да види бял свят поради неумението ни да ценим услугите на привързани нам чужденци.
Готово е и съчинението му за България - пътни бележки и впечатления - която г. Феодоров познава по-добре от мнозина българи.
В настоящия брой на „Балкански журнал” ние поместваме незначителен откъслек от него - впечатленията му из Шумен, града, който - както се изразява авторът на едно място - е дал най-много и най-видни деятели на родината си.
Чрез тия две книги г. Феодоров иска да запознае своите сънародници и с творческата работа на българина, и с прелестите на неговата земя, на които той е един от възторжените ценители.
——————————
сп. „Балкански журнал”, г. 10, бр. 7, 1923 г.
